Анализи и информация

Нашата Асоциация разработва и представя задълбочени анализи в областта на геополитиката, стратегическия анализ, разузнаването и информационната среда. Организираме експертни дискусии, насочени към повишаване на информираността и критичното мислене по актуални международни теми. Публикуваме книги, статии, доклади и анализи, изготвени от членове на АВР.

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ДА ИЗВЪРШВАТ РАЗУЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СВОИТЕ ЦЕЛИ

доцент д-р Мирослав Мирчев

Военна академия "Г. С. Раковски"

Резюме: В доклада са разгледани въпроси, свързани с възможностите на терористичните организации да израждат и поддържат разузнавателни структури. Посочени са методите и способите на "Хизбула", "Хамас", "Ал Кайда" и Ислямска държава да вербуват и ръководят агентурни категории за добиване на разузнавателна информация.

Ключови думи: разузнаване; тероризъм; "Хизбула"; "Хамас"; "Ал Кайда"; Ислямска държава

Както националните държава имат структури за сигурност, така и терористичните организации изграждат свои органи за разузнаване и контраразузнаване с използване на човешкия фактор (HUMINT). Мотивите, които карат определени лица да извършват разузнавателна дейност в интерес на терористични структури, се подразделят на четири основни групи: идеологически – когато лицето е морално, религиозно и идеологически се противопоставя на режима или страната, в която живее (пребивава) и е готов да шпионира като израз на това недоволство; материално-парична – медицинска, символична или друга награда, която това лице иска да получи, като се съгласи да разузнава в интерес на терористичната организация; отмъщение – когато то се стреми да отмъсти на страната си или на друга държава за негативно действие или повод, който е преживял и психологическо-ментална – мотивация, базирана на определен аспект от неговата личност. Практиката до момента е показала, че водещи мотиви са идеологическия и паричния.

Идеологическата мотивация за сътрудничество с терористична организация се счита за една от най-силните, тъй като включва възгледите и убежденията на бъдещия агент, че той прави нещо "добро" за кауза, в която вярва, готов да жертва живота си и вижда това като морално задължение. Паричната мотивация, въпреки че е много често срещана, се счита за по-малко важна, тъй като агентите вярват, че обхватът на потенциалните щети от шпионажа и страхът да бъдат заловени, надвишават предимствата от заплащането, което получават. Мотивацията за отмъщение често е краткосрочна, тъй като агентът може да прекрати дейността си, когато стигне до извода, че е удовлетворил желанието си за отмъщение. Психологично-менталната се счита за сложна мотивация в сътрудничеството с терористи защото е потенциално нестабилна във времето (Riza 2022).

Терористичните организации добиват разузнавателна информация организирано, планомерно и ефективно, по същия начина, по който разузнаването се използва от държавата. Методите за събиране на разузнавателна информация включват: получаване на информация чрез технически средства, открити източници и с помощта на човешкия фактор. Техническото разузнаване на големите терористични организации включва: електронно разузнаване (SIGINT), което се основава на прихващане на електронна комуникация като: телефонни разговори и компютърна комуникация; визуално разузнаване (VISINT), което се базира на снимки от сателити или самолети и други изображения (в повечето случаи с помощта да държави, спонсори на тероризма) и разузнаване от открити източници (OSINT), при което се използват явни материали и технологии като интернет, компютърни бази данни и изкуствен интелект. Наред с използването на модерните технологии важна роля в дейността на терористичните организации играе и човешкият фактор (HUMINT). Неговата дейност се заключава в това да добива разузнавателна информация, свързана със знанията на хората, имащи достъп до важна информация, която те сами предоставят в "сурова" форма – устно и като документи. Този вид разузнаване често предоставя информация за факти, събития и процеси, които SIGINT и VISINT не могат да прехванат или да обяснят (Bitton 2019, pp. 1027 – 1044).

Чрез HUMINT и използването на технически средства, терористичните организации на няколко пъти постигат значителни успехи срещу враждебни държави и дори нанасят ущърб на водещи разузнавателни служби. През 2009 г. "Ал Кайда" вербува и ръководи двоен агент, сътрудничещ на ЦРУ. Агентът, който е изпълнявал задачи в Афганистан, успява да идентифицира източници на американското разузнаване в местните структури на "Ал Кайда", да проникне в охранявана сграда на ЦРУ в Кабул и да убие негови служители. Друг пример за качеството на разузнаването на терористичните организации е атаката, извършена в Мумбай (Индия) през м. ноември 2008 г. Координираната атака, извършена от десет терористи от пакистанската организацията "Lashkar-e-Taiba" ("Армия на духовно чистите") срещу два хотела, болница, еврейски център и ж.п. гарата в града, причинява смъртта на 120 души, а близо 300 са ранени. Преди атаката, в течение на близо осем месеца, терористите събират значителна база от разузнавателни данни, свързани с оценка на мерките за сигурност на морската граница между Индия и Пакистан, охраната на сградите, обектите за атака, наблюдение на лица и идентифициране на потенциални цели за атентата. Впоследствие е сформирана подходящата оперативна единица и е дадена заповед за извършване на атентата (Riedel 2011, pp. 26 – 33).

Емблематичен пример за добро разузнаване преди провеждането на терористичен акт е атентатът на Движението на пакистанските талибани срещу Обединеното командване на началник щабовете на Пакистанските въоръжени сили в гр. Равалпинди (Пакистан) през м. ноември 2009 г. След месеци на щателно наблюдение, изучаване на материали от пресата и сайтовете на пакистанските въоръжени сили, както и вербовка на служители от щаба, терористите, преоблечени като военнослужещи (офицери, сержанти и войници), атакуват района. Взети са заложници, сред които има генерали и висши офицери. Убити са над 60 души. След три дни преговори заложниците са освободени, а терористите се изтеглят от едно от най-охраняваните места на пакистанската армия. (Mirchev 2018, р. 125).

Терористичните организации не разполагат със същите човешки, технологични и бюджетни ресурси, които имат държавите. Дори големите терористични организации и тези, които са доказали впечатляващи оперативни способности в миналото, като "Ал Кайда", Ислямска държава (ИД), "Хизбула" и "Хамас", имат относително оскъдни ресурси в сравнение с разузнавателните звена на държавите и срещат трудности при разработването на сложни разузнавани операции поради недостига на възможности, качествен оперативен състав и модерно оборудване. Въпреки това, терористите все пак успяват да създадат сравнително добри разузнавателни служби в рамките на своите организационни структури. Те могат да си позволят да вербуват високопоставени личности чрез насърчаване на идеологически и финансови мотиви, както и желание за отмъщение. Споделената религиозна идентичност между организациите и потенциалните кандидати за вербовка, общите идеологически основи и взаимното чувство на омраза към враговете, са благодатна почва за набиране на човешки ресурс за терористичните групировки (Siboni & Kronenfeld 2015, pp. 61 – 82).

Разузнавателната дейност на някои от по-големите терористични организации, които имат подкрепата на държавни структури или на страни, спонсори на тероризма, като например "Хизбула", показва, че събирането на разузнавателна информация е важен елемент от дейността им, която включва следните основни методи: добиване на разузнавателни данни от оперативна дейност; контраразузнаване за намаляване излагането на организацията на риск; дипломатическа, образователна, социална и бизнес активност за прикриване на терористичната дейност на организацията; противодействие на елементи, които се противопоставят на организацията и тяхното физическо елиминиране; логистично планиране на бъдещи атаки, набиране на оперативни работници и вербовка на агенти (Thompson 2014, pp. 58 – 72).

В организационната структура на "Хизбула" има "Отдел за външна сигурност" (ОВС), който отговаря за планиране, подготовка и изпълнение на разузнавателни задачи извън територията на Ливан, свързани с изграждането на агентура (включително и за влияние), финансиране, контрабанда на оръжие и наркотици, организирането на терористични актове и др. (т. нар. Отдел 910). Интерес представлява дейността на ОВС на територията на САЩ. В рамките на американската мрежа, изградена от ОВС, неговите оперативни работници, агенти, поддръжници и симпатизанти функционират като "свободно свързани клетки", без да се налага изграждането на ясна йерархична структура, свързваща ги с Ливан и "Хизбула". Федералната прокуратура на САЩ е идентифицирала, доказала и издала осъдителни присъди на 128 лица, свързани с тази терористична организация.

Дейността на агентите на ОВС в САЩ се различава по няколко критерия. В първия влизат тези, които са правили опити за организиране на атентати на американска територия. Във втората категория са агенти и симпатизанти, подпомагащи финансово "Хизбула", предоставящи убежища или логистична подкрепа, както и лица, разпространяващи идеологическата платформа на организацията. Това са и хора, които перат пари, занимават се с финансови и банкови измами, контрабанда на стоки (оръжие, наркотици, тютюневи изделия, електроника и откраднати вещи), приходите от които се внасят в касата на терористичната организация.

През годините ОВС успешно вербува агенти и в Държавата Израел, основно на паричен и религиозно-идеологически мотив, както и на заинтересованост от сделки с наркотични вещества. Потенциалните агенти са изучавани основно посредством социалните мрежи в интернет, като се отчитат възрастта, местоработата и заетостта на лицата. Сред арестуваните има много арабски студенти, които са учили в чужбина, както и офицер от израелските въоръжени сили, ръководил мрежа за трафик на наркотици, създадена от "Хизбула". Между 2000 и 2021 г. в Израел са разкрити и осъдени 41 местни жители като агенти на "Хизбула". От тях 24 сътрудничат с терористите за пари, 6 – по идеологически причини, 8 – поради психологическо-ментална мотивация и 3 – от парично-идеологически подбуди.

По подобен начин се разглеждат и възможностите на Движението "Хамас" за извършване на разузнавателна дейност. Военното крило на Движението, където се намира разузнавателната структура, разполага с над 12 000 бойци, които се обучават в лагери на територията на Сирия, Ливан и Иран. Това позволява на "Хамас" да има широка потенциална вербовъчна база не само сред палестинския контингент, но и сред различни арабски мюсюлмански общности, които не признават съществуването на Държавата Изриел.

В добиването на разузнавателна информация с технически средства разузнаванията на "Хизбула" и "Хамас" се радват на тясно технологично сътрудничество с Иран, което им позволява да подобряват своите способности за събиране на информация и на тази база да подобряват своите оперативни възможности за извършване актове на терор (Wege 2016, pp. 236 – 259).

За "Ал Кайда" разузнаването е критичен оперативен ресурс при вземане на важни решения от страна на нейното ръководство. Доказан факт е, че тази терористична организация обмисля действията си за провеждане на своите атентати след внимателен анализ на добитата разузнавателна информация. В наръчника на "Ал Кайда" "Декларация за джихад срещу тирани" разузнаването се дефинира като тайното търсене и проучване на новините за врага и информация за целите на използването им, когато се съставя план. Това определение много ясно показва разбирането на нейните лидери за връзката между разузнавателната информация и вземането на решения. "Ал Кайда" разглежда разузнавателния анализ като важен начин за подпомагане не само на тактическите действия на военни командири на малки отряди, но на стратегическо ниво, при вземането на решения за политически и други невоенни действия на организацията.

Сегашният ръководител на "Ал Кайда" шейх Сейф ал Адел определя планирането за провеждане на операция като предварително и задълбочено изследване на целите, за да се идентифицира правилната цел и най-добрите средства за въздействие върху нея. Това се постига чрез съставяне на база от специални данни, всеобхватни и твърди мерки, насочени към подход и изненада на противника, с цел намаляване, доколкото е възможно, на загубите от акта. Като основна стратегическа цел на организацията Сейф ал Адел определя провокирането на САЩ в безполезни, скъпи и кървави войни, като по този начин се принуждава Западът да се изтеглят от земите, населявани от мюсюлмани.

Разузнавателната структура на "Ал Кайда" е сформирана през м. декември 1983 г. като "Служба за разузнаване и сигурност" под ръководството на Поту Аман. Методи на "Ал Кайда" се базират на първоначално наблюдение и проучване на обекта, след което се извършват своеобразни "стрес-тестове", за да се види как ще реагира охраната на набелязаната цел и дали очаква тяхната атака. Използват се както възможностите на OSINT, така и на НUMINT, чрез вербовка на лица, работещи или имащи достъп (по силата на служебно, семейно или някакво друго положение) до обекта, наричани от терористите "вътрешни лица". След като бъде събрана нужната информация, се пристъпва към планиране на операцията. Характерно за "Ал Кайда" е, че планира своите операции на два етапа.

Първият етап е идентифициране на целта. Тук усилията на разузнавателната структура са насочени към събиране на базисни сведения, необходими за оценка на дадено лице или обект като предпочитана цел, отделяйки я от десетките други, които са потенциални цели. При тази стъпка се анализират и вероятностите за успех на операцията чрез идентифициране на уязвимости. За да подпомогне идентифицирането на целта, "Ал Кайда" използва своя глобална разузнавателна мрежа, вербувайки агенти по цял свят. Пример за това е случаят с новопокръстения австралийски мюсюлманин Джак Томас. През 2001 г. Томас получва подробни инструкции и 3500 щ.д. от ръководния член на "Ал Кайда" Халид бин Аташ, за да наблюдава важни съоръжения от военната инфраструктура на Австралия. Друг австралиец, приел исляма – Джак Рош, получава задачи от "Ал Кайда" през 2000 г. да наблюдава израелски цели на "Зеления континент" (Ilardi 2008, pp. 1072 – 1102).

Вторият етап на операцията е за намиране на уязвимите места на обекта, чрез които може да се гарантира успех, а след това се определя методът за атака. Пример за това са атентатите в САЩ на 11.09.2001 г. След като получава разрешение за извършването им, Халид Шейх Мохамед в продължение на месеци събира и обработва информация чрез способите на OSINT от западни авиационни списания, телефонни указатели за градове, авиокомпании, разписания и интернет информация за авиационни училища в САЩ. Допълнително добива данни чрез софтуер за симулатор на полети и информация, събрана от филми, показващи отвличания на самолети.

Способите на "Ал Кайда" да извършва разузнаване с използването на лица – източници на информация, тяхната вербовка и ръководство са отразени в заловени при различни контратерористични операции наставления и инструкции. Един от тях е т.нар. "Манчестърски документ" – наръчник за обучение на агенти за добиване на разузнавателни данни, заловен в Англия при разбиването на активно действаща клетка на терористичната организация. На 15.07.2009 г. при унищожаване на бойна единица на "Ал Кайда", воюваща съвестно с талибаните в долината Сингин (Афганистан), е конфискувано ръководство, озаглавено "Правила и разпоредби на талибаните 2009" (Taliban 2009 Rules and Regulations Booklet). В него се регламентират редът и способите за добиване на разузнавателни информация и нейното докладване на лицата, вземащи важните решения в тази терористична организация.

ИД, чието ядро е съставено от бивши офицери, служили в иракската армия и службите за сигурност по време на управлението на Саддам Хюсеин, изгражда една от най-ефективните разузнавателни структури в областта на тероризма. Това е "Съветът по отбрана, сигурност и разузнаване", който отговаря не само за личната сигурност и безопасността на "халифа" на Ислямска държава, но и за събирането, анализа и разпространението на разузнавателна информация. Съветът се оглавява от Абу Бакр ал-Анбари (известен още като Абу Али) – бивш генерал-майор от специалните служби на Саддам Хюсеин, който има трима заместници. Специализирано звено в областта на добива на разузнавателна информация чрез HUMINT в структурите на ИД е "Бюрото за сигурност" (което може да се преведе и като Службата за сигурност – Diwan al-Amn, на арабски: ديوان الأمن‎). В състава на Бюрото има няколко подразделения – "Вътрешна сигурност" (отговаря за поддържането на сигурността в териториите, контролирани от ИД и провеждането на контраразузнавателна дейност срещу потенциални заплахи); "Разузнаване" (изпълнява задачи по събирането на информация за потенциални цели, включително лица и групи, които представляват заплаха за операциите на организацията) и "Борба с тероризма" (отговаря за извършването на операции срещу съперничещи групи и лица) (Calabesi 2024).

На базата на добитата чрез HUMINT и средствата за техническо разузнаване информация, терористичните организации изграждат своята тактика за действие и извършване на атентати. Има няколко основни вида тактики, които терористите използват. Те са: отвличания, бомбени атентати, убийства, въоръжени нападения, инциденти с контролно-пропускателни пунктове (КПП) и вземането на заложници. Целите и техните организационни възможности диктуват коя тактика да се използва. Терористите използват най-често отвличания, инциденти с КПП и заложници, като по този начин те желаят да принудят отделни етнически, социални или международни среди, както и правителства, да преговарят и да се съобразяват с тях. Използвайки тези тактики те често успяват да издействат освобождаване на свои бойци, излежаващи присъди в затвори или да изнудват за пари при отвличания. Посочените тактики обикновено се използват за постигане на следните цели: създаване атмосфера на страх в целева група или нация чрез продължителна кампания на насилие; отмъщение за предишни инциденти или ситуации, засегнали "болезнено" терористичната организация или нейните членове и оказване на негативно влияние върху процесите, които терористичната организация смята за противоречащи на своите интереси посредством елиминиране на конкретни лица или групи (Interagency OPSEC Support Staff 1996).

Повечето терористични групи не оцеляват след първите няколко години от съществуването си, а тези, които оцеляват десетилетия, са изправени пред постоянна екзистенциална заплаха, свързана с разкриване на техните дейности, личен състав и планове от държавните правоприлагащи и разузнавателни агенции. Основните изводи, които са направени в глобалната война срещу тероризма през последните двадесет години показват, че единствено терористични групи, разработили сложни техники и конспиративни способи за събиране на разузнавателна информация успяват да оцелеят, за да се противопоставят на непосредствените заплахи срещу тях.

ЛИТЕРАТУРА

МИРЧЕВ, М, "Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия". София: DPR. ISBN 978-619-188-194-9.

BITTON, Raphael, 2019. Getting the right picture for the wrong reasons: Intelligence analysis by Hezbollah and Hamas. Intelligence and National Security, 34 (7),. 25 September 2019. [online] Available from: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/02684527.2019.1668717#abstract

CALABRESI, Massimo. 2024. Insade ISIS. How ISIS is its own Enemy. TIME, A Time special report. July 15, 2024. [online] Available from: https://time.com/inside-isis-a-time-special-report/

ILARDI, Gaetano Joe, 2008. Al Qaeda's Operational Intelligence – a Key Prerequisite to Action. Monash University, Global Terrorism Research Center. [online] Available from: https://research.monash.edu/en/publications/al-qaedas-operational-intelligence-a-key-prerequisite-to-action

INTERAGENCY OPSEC SUPPORT STAFF, 1996. Intelligence Threat Handbook. Operational Security, Section 4. "Terrorist Intelligence Operations". Federation of American Scientists (FAS), Intelligence Recourse Program, April 1996. [online] Available from: https://irp.fas.org/nsa/ioss/threat96/part04.htm

RIEDEL, Bruce, 2011.Terrorist intelligence capabilities: Lessons from the battlefield. Georgetown Journal of International Affairs, 12 (1), 2011. [online] Available from: https://www.jstor.org/stable/43133861

RIZA, Gil, 2022. Intelligence Agents in Israel: Hezbollah's Modus Operandi. The Institute for National Security Studies (INSS), Strategic Assessment, July 2022. [online] Available from: https://www.inss.org.il/strategic_assessment/intelligence-agents-in-israel-hezbollahs-modus-operandi/

SIBONI, Gabriel & KRONENFELD, Sami, 2015. Developments in Iranian cyber warfare 2013-2014.In: Siboni, Gabriel (ed). Cyberspace and national security: Selected articles III. Tel Aviv, Institute for National Security Studies. ISBN: 978-965-7425-76-3. [online] Available from: https://www.inss.org.il/wp-content/uploads/systemfiles/Cyber3ENG_7520388899.pdf

THOMPSON, Terence J., 2014 Toward an updated understanding of espionage motivation. International Journal of Intelligence and CounterIntelligence, 27 (1), 2014. [online] Available from: https://www.researchgate.net/publication/263253948_Toward_an_Updated_Understanding_of_Espionage_Motivation.

WEGE, Carol A., 2016. Anticipatory intelligence and the post-Syrian war Hezbollah intelligence apparatus. International Journal of Intelligence and Counter Intelligence, 29 (2), 2016 [online] Available from: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/08850607.2016.1121039

REFERENCES

CALABRESI, Massimo. 2024. Insade ISIS. How ISIS is its own Enemy. TIME, A Time special report. July 15, 2024. [online] Available from: https://time.com/inside-isis-a-time-special-report/

MIRCHEV, М. 2018. Kapan za mechki. Talibanite, Al Kayda I terorizmat v Wuzhna Aziya. Sofia: DPR. ISBN 978-619-188-194-9.

THE OPPORTUNITIES OF TERRORIST ORGANIZATIONS TO CARRY OUT INTELLIGENCE ACTIVITIES TO ACHIEVE THEIR GOALS

Abstract: The report has examined issues related to the ability of terrorist organizations to develop and maintain intelligence structures. The methods and ways of "Hezbollah", "Hamas", "Al Qaeda" and the Islamic State to recruit and guide agent categories to obtain intelligence information have been also analyzed.

Key words: intelligence, terrorism, Hezbollah, Hamas, Al Qaeda and the Islamic State

Dr. Miroslav Mirchev, Assoc. Prof.

ORCID – 0000-0002-5303-5077

Information and Security Department

Rakovski National Defence College

1504 Sofia, Bulgaria

82 Evlogi i Hristo Georgievi Blvd.

E-mail: mirchevm1958@gmail.com

РИСКОВЕ ОТ РАЗШИРАВАНЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ЗАПЛАХИ В ЕВРАЗИЯ ПРЕЗ 2026 – РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВИ

Мирослав Мирчев

RISKS FROM EXPANSION OF TERRORIST THREATS IN EURASIA IN 2026 – REALITY AND PROSPECTS

Miroslav Mirchev

Резюме. В доклада е направен анализ на основните предизвикателства, свързани с терористичната активност, които влошават обстановката за сигурност в Евразийския район. Отбелязана е една негативна тенденция към нарастване на кинетичните дейности и влияние на терористичните организации, за сметка на неспособността на държавните структури да се справят със заплахите от джихадизам. Посочени са примери, показващи влошената обстановка за сигурност в Пакистан, Афганистан и Северен Кавказ вследствие на терористичната активност.

Ключови думи. тероризъм, Армия за освобождение на Белуджистан, Движение на пакистанските талибани, Ислямска държава, Ислямска държава провинция Хорасан и Ислямска държава провинция Кавказ.

Abstract. The report has analysed the main challenges related to terrorist activity, which have been worsen the security situation in the Eurasian region. A negative trend towards an increase in the kinetic activity and influence of terrorist organizations has noted, at the expense of the inability of state structures to cope with the threats of jihadism. Examples have been given showing the deteriorating security situation in Pakistan, Afghanistan and the North Caucasus as a result of terrorist activity.

Keywords. terrorism, Balochistan Liberation Army, Pakistani Taliban Movement, Islamic State, Islamic State Khorasan Province and Islamic State Caucasus Province.

През 2026 г. евразийската рамка за сигурност се очаква да бъде нестабилна, белязана от разпадането на конвенционалното сътрудничество за борба с тероризма и разпространението на стратегии за хибридна война, обвързани с манипулация на наративи. Докато 90% от кинетичната терористична активност остава локализирана в активни конфликтни зони, стратегическата полза от посочените прогнози видимо се променя - недържавните участници използват насилие, за да предизвикат глобални социално-политически сътресения.

В Централна Азия неспособността на талибаните да служат като общ гарант за сигурността принуждава Русия и Китай да предприемат различни и рисковани интервенционистки стратегии. Официалното признаване от страна на Русия на правителството на талибаните и нарастващите икономически инвестиции на Китай в Афганистан, потвърждават стратегическата роля на Ислямското емирство в евразийската геополитическа шахматна дъска. "Театърът на терора" в Западния свят умело използва съществуващите политически и религиозни разломни линии, пораждайки самоподсилващ се модел на реципрочна радикализация. В основата на част от геополитически заплахи в Евразия през настоящата година стоят активизиране на терористичната дейност на Армията за освобождение на Белуджистан (АОБ), Движението на пакистанските талибани (ДПТ) и Ислямска държава провинция Хорасан (ИДПХ) в Пакистан, официализирането на военното сътрудничество между Русия и на талибаните в Кабул, засилване на джихадисткото влияние в Северен Кавказ, както и нестабилността на прехода в Сирия след падането на режима на Башар Асад. Всички това оформят картината на нестабилност в Евразийския регион в началото на 2026 г., който е географско, геополитическо и икономическо измерение, обхващащо обширна суша в Европа и Азия. Военният конфликт между Съединените щати, Израел и Иран, който започна на 28.02.2026 г. допълнително дестабилизира евразийската морска среда в акваториите на Черно море, Каспийско море, Персийския залив, Индийския и Тихия океани, определяща се в момента като "критична".

През последните години територията на Афганистан на практика се превърна в убежище за бунтовници без граници, затруднявайки многофронтовата война на Исламабад срещу ДПТ и тактически променената АОБ. ИДПХ на практика премести фокуса си към т. нар. "икономически тероризъм", като насочи вниманието си специално към китайски и чуждестранни икономически интереси в Афганистан и Пакистан. Неадекватните, понякога, реакции на европейските правителства на редките през последните години нападения от терористи-единаци, неволно утвърждават екстремистки идеологии, разпространявайки цикъл на ксенофобия и радикализация, които са в съответствие с трайните стратегически цели на глобалните джихадистки организации, имащи структури на Стария континент.

Първите месеци на 2026 г. показаха сериозна ескалация на терористичната активност в Евразия. На 31 януари 2026 г. АОБ започва "Операция Herof-2.0", обхващаща девет области на най-голямата и богата на природни ресурси пакистанската провинция Белуджистан, включително столицата Куета и големи градове като Гуадар и Мастунг. Тази операция, характеризираща се със самоубийствени атаки, които до сега не са в бойния арсенал на АОБ, насилствено проникване в силно охраняван затвор и разполагане на екипи от жени-самоубийци, причинява смъртта на около 200 души - терористи и цивилни. Обстановката за сигурност в тази част на света допълнително се усложни след граничните конфликти между Афганистан и Пакистан през месеците октомври-ноември 2025 г., водещи до прекратяване на сътрудничеството им както на правителствено, така и на военно равнище. Едновременно с това, официалното признаване от Русия на Ислямски емират Афганистан през м. юли 2025 г. и последвалото военно споразумение, подписано между Москва и Кабул на 29.01.2026 г., променят регионалното равновесие, позиционирайки Русия като враг на ИДПХ. [1]

Счита се, че основната грижа на администрацията на талибаните понастоящем е да запази контрола върху вътрешната сигурност в Афганистан. Въпреки че са "неутрализирали" част от вътрешната опозиция, стратегията на режима в Кабул за участие в "двойна игра" с ДПТ срещу Пакистан се оказва контрапродуктивна. Организационното преструктуриране на пакистанските талибани през 2026 г., което включва създаването на подразделение "Военновъздушни сили", оборудвано с адаптирани за разузнаване и нанасяне на удари търговски БЛА показва, че организацията преминава в качествено нова бунтовническа структура, считана за професионална военна сила. Упоритият отказ на афганистанските талибани да се ограничи дейността на ДПТ, мотивиран от споделена идеология и опасения от присъединяване на бойци от ДПТ към ИДПХ, поставя отношенията на талибаните с Пакистан в критично ниска точка. Нанесените от Пакистанските въоръжени сили въздушни удари на афганистанска територия и твърденията на Исламабад за индийско/афганистанско съучастничество в сепаратизма на белуджистанските терористични групировки, увеличават постоянно регионалния геополитически риск, който прерасна във война между Афганистан и Пакистан през м. февруари 2026 г. Атаките на АОБ срещу обекти от Китайско-пакистанския икономически коридор имат двойна цел - да навредят допълнително на икономиката на Исламабад и да предадат ясно послание на Пекин, че инвестициите им са изложени на риск, предвид настоящата рамка за сигурност.

Всичко това влоши средата за сигурност в Пакистан, водейки до неимоверно нарастване на терористичната активност. През 2025 г. на територията на Пакистан са извършени, по официални данни, общо 699 терористични атаки, което е увеличение с 34% в сравнение с 2024 г. Тази вълна от насилие отне живота на 1 034, което също е нарастване с 21% на броя на жертвите, свързани с тероризма. Близо 1 366 души са ранените. По данни от проучване, с използването на разузнаване с отворен код, на Южноазиатския портал за тероризъм (SATP), Пакистан е претърпял през 2025 г. 1 709 терористични инцидента, при които са загинали около 3 967 души. Близо 454 атентата са извършени от религиозно мотивирани групировки, в основата на които стоят ДПТ, като неговите бойци често организират и извършват атаки координирано с местни талибански фракции като групата "Хафиз Гюл Бахадур", "Лашкар-е-Ислам" и чуждестранната ИДПХ. [2]

Друг дестабилизиращ фактор в пакистано-афганистанските отношения се оказва забраната на талибаните от 2022 г. за производството на опиумен мак и хероин, което води до възникването на един по-скрит и адаптивен пазар на синтетични наркотици в Афганистан. Нарасналото производство на метамфетамин, подхранвано от наличието на ефедра в страната, създаде нов поминък и нова индустрия в местното население, който да запълни т. нар. "хероинов глад". Това увеличи контрабандата на синтетични вещества към и през Пакистан, Иран и бившите съветски републики, процес който на практика не може да бъде контролирано от афганистанските талибани и увеличи риска от регионална ескалация на обстановката за сигурност.

На базата на посоченото до тук се оценява се, че ако война между Пакистан и Афганистан прерасне в дълговременен пълномащабен военен конфликт, то той ще бъде нова катастрофа за Евразийския регион. Подобен вариант ще доведе до по-нататъшната дестабилизация, ще окуражи терористичните групи и чуждестранните бойци, търсещи убежище от други части на света, отново ще се съберат в разкъсаните от война райони на Афганистан и Пакистан, което ще доведе до срив в системата за сигурност не само в Централна и Южна Азия, но и в глобален мащаб. [3]

Допълнителен елемент на регионална нестабилност внася желанието на САЩ да си върнат контрола и да закупят военновъздушната база в Баграм. С претенциите си за контрол над базата Баграм в Афганистан, Съединените щати преследват няколко императива - да възстановят достъпа си до район с голяма писта и логистични възможности, възобновяване на предна позиция за наблюдение и провеждането на контратерористични операции, както и демонстриране на решителност на САЩ на национално и международно ниво в тази част на света. Възобновеният интерес на САЩ към базата в Баграм показва продължаващото внимание на Вашингтон към Афганистан, тъй като страната има стратегическа роля в евразийския транспорт и система за сигурност. Възстановяването на американското присъствие в тази част на света крие сериозна опасност от засилване на атаките от страна ИДПХ както срещу американски военни и цивилен персонал, така и срещу афганистанската администрация.[4]

В Сирия преходът под ръководството на президента Ахмед ал-Шараа продължава да бъде опасен и нестабилен не само в местен мащаб, но и в регионален. Въпреки споразумението през м. януари 2026 г. за включване на водените от кюрди Сирийски демократични сили в националната армия, неорганизираната децентрализация на държавата доведе до създаване на центрове за задържане, което поражда опасения от освобождаването на множество бойци на Ислямска държава (ИД).

"Бягство от управление" е цялостната оценка, която се очаква в близкоизточния театър на военните действия през 2026 г. Управлението на Ахмед ал-Шараа е изправено понастоящем пред фундаментален парадокс - то трябва да представи умерено, държавно ориентирано лице пред международната общност, като същевременно запази лоялността на своите бойци. Асимилацията на бивши бунтовнически групировки в Сирийската арабска армия поражда дилема относно нейната лоялност към правителството. Счита се, че отделни елементи на "Ал Кайда" и бивши хардлайнери на "Хайат Тахрир ал-Шам" поддържат тайни и паралелни командни структури в рамките на официалните военни подразделения, което е евентуална предпоставка за бъдеща нестабилност.

ИД използва конфликтите в Сирия между проправителствените милиции и местни етнически фракции, наред с оттеглянето на прокюрдските сили от определени територии, за да засили своята джихадистка пропаганда, насочена срещу Ахмед Ал-Шараа и да дестабилизира обстановката за сигурност в страната. [5]

Изтеглянето на САЩ от Ирак, планирано да приключи до края на 2026 г., създава известен "вакуум", който някои анализатори наричат "игра на изчакване" за ИД. Оставането без американската техническа и въздушна подкрепа за иракските правителствени военни и полицейски сили създава бъдеща празнота, която терористичните групи и свързаните с Иран шиитски милиции вероятно веднага ще запълнят. Продължаващата борба за господство между тези милиции и възраждащото се сунитско съпротивително движение, правят района на Леванта критична точка за сигурност, както и изключително опасна международна потенциална база за вербуване на нови членове за терористичните организации. [6]

Кавказкият регион навлиза в 2026 г. в състояние на дълбока трансформация, характеризираща се с преминаването от традиционни "замразени конфликти" към "конкуренция с високи" залози за трансконтинентални търговски коридори. Независимо от това бившите Централноазиатски съветски републики продължават да търсят защита от Русия в отговор на афганистанските заплахи и тези от ИД, засилвайки регионалното сътрудничество в областта на сигурността с нея. Ученията на Организацията на Договора за колективна сигурност, проведени през 2025 г. и укрепването на таджикската граница са пример за това как следва да бъде предотвратено разпространението на евентуално терористично кинетично насилие. Тази милитаризация обаче е съпроводена с редица репресии срещу свободното религиозно изразяване и политическото несъгласие, особено в Таджикистан, където медийното крило на ИДПХ "Ал-Азаим" се възползва от обстановката, развръщайки активна джихадистка идеологическа дейност.

На този фон очакванията през 2026 г. са ИДПХ да насочи пропагандната си машина към централноазиатската диаспора, представяйки съществуващите местни власти като руски "марионетки" и "колониални сили". Като набляга на "чистотата" и защитава "уммата" от руската и китайска експанзия, ИДПХ успява, за сега, ефективно да привлече хиляди недоволни млади хора в своите редици, които възприемат установените правителствени структури като корумпирани и зависими от външни сили.

Увеличаване на насилието и арестите в Северен Кавказ, вземането на антитерористични мерки и провеждането на нови контратерористични операции, особено в Дагестан и Чечня, които могат да променят местното възприятие за сигурност и стабилност, наклоняват баланса на силите в интерес на терористите. [7]

Руската стратегия за борба с тероризма през последните четири години е изтощена от продължаващия военен конфликт в Украйна и се оценява като нискоинтензивна срещу постоянната терористична заплаха в Северен Кавказ. Съобщенията за влошеното здравословно състояние на Рамзан Кадиров, в началото на 2026 г., създадоха потенциален "вакуум" във властта в Грозни. Ако Рамзан Кадиров стане недееспособен, неговите подразделения "Кадировци", които бяха силно ангажирани в конфликта в Украйна, могат да се разпаднат на конкуриращи се фракции и кланове. Това може да предостави възможност на джихадистки елементи, свързани с т. нар. Ислямска държава провинция Кавказ (ИДПК), или на подкрепяни от Украйна саботажни групи да провеждат операции, предназначени да отклонят руски сили от фронтовата линия. Кавказкият клон на ИД има претенции върху територии в Близкия изток и Северна Африка, но също така активно се опитва да разшири влиянието си в Северен Кавказ. Той се оценява се като сериозна заплаха за регионалната стабилност, тъй като използва терористични методи за постигане на своите политически и религиозни цели.

В потвърждение на това е самоубийственият атентат, извършен на 24.02.2026 г. на жп гара Савеловски в Москва, който отнема живата на трима полицейски служителя. Отговорността за атентата официално пое ИДПК. Нейната медийна организация "Nabd al-Salaf al-Qawqaz" посочи името на извършителя на атентата - Абу Зайнаб ал-Руси, самовзривил се в близост до полицейските служители. Този акт, проведен по време на Рамадан, поражда сериозни опасения за повишена заплаха от нови, инспирирани или координирани атаки срещу руските правоохранителни органи и гражданската инфраструктура от бойци на ИДПК. Това е опит и за връщане към тактиката за голямо медийно въздействие и масови жертви в руската столица. Атаката е в съответствие с неотдавнашните инструкции, дадени от говорителя на ИД, Абу Худайфа ал-Ансари, в 30-минутно аудио съобщение, разпространено от "Аl-Furqan Media" в средата на м. февруари 2026 г. В това съобщение той призова последователите на организацията да извършват атаки, насочени към Европа и Руската федерация.

Активизирането на руските репресивни мерки срещу мигранти от Централна Азия, в началото на 2026 г., имат обратен ефект. Те превръщат милиони, лишени от права работници, основно мюсюлмани, в потенциална вербовъчна база на ИД. Военното сътрудничество на Кремъл с талибаните допълнително "налива вода" в твърденията на тази терористична организация, че Москва е съюзник на "отстъпническия" афганистански режим.

Тероризмът и радикализацията в района на Кавказ се оценяват като рискове от "ниска степен, но с голямо въздействие". Въпреки че честотата на нападенията е намаляла през последните десет години, завръщането на бойци от конфликта в Украйна, съчетано с непрекъснатото разпространение на екстремистка пропаганда в Северен Кавказ и Панкиското дефиле в Грузия, представляват още една скрита опасност. Според доклади на руското разузнаване, чуждестранни специални служби, особено тези от Украйна, се насочват към Кавказ, за да открият "втори фронт" срещу Русия. [8]

Регионалната нестабилност допълнително се влоши и от дейността на Движението за киберджихад (ДКД), което е филиал на "Ал Кайда". На 04.03.2026 г. Движението издаде Манифест за началото на координирани кибератаки и официално обяви участието си в конфликтите между Иран, Израел и САЩ, от една страна и Афганистан и Пакистан, предоставяйки техническа подкрепа на талибаните и иранските власти. Стратегическите цели на терористите са насочени основно към "икономически тероризъм", като приоритет е разрушаването на глобалните финансови системи и чуждестранните инвестиции. В Манифеста ръководството на "Ал Кайда", което от години се намира в Техеран, отправя апел за глобален дигитален саботаж срещу правителствата на Съединените щати, Израел, Индия, Пакистан и арабските страни от Залива. Документът е своеобразна директива за кибероперации, предназначени да нанесат финансови щети и да деактивират правителствените компютърни мрежи на посочените държави.

Оценява се, че стратегическият съюз на "Ал Кайда" със сунитските талибани и подкрепата за проиранските шиитски групировки е практическа еволюция, при която подкопаването както на непосредствените, така и на външните заплахи, има предимство пред сектантската обремененост. Целта на ДКД е да надделее над западните възможности за водене на радиоразузнаване (SIGINT) и киберзащита. Вероятно Движението ще се опита да интегрира операциите си с проирански хакерски групи, създавайки тактически съюз на принципа "враг на моя враг, е мой приятел". Този хибриден модел на заплаха, който интегрира спонсорирани от държавата ракетни атаки и недържавен киберсаботаж, насърчава един самоподдържащ се цикъл на радикализация и икономически смущения в цяла Евразия, увеличавайки регионалната нестабилност. Стратегическият завой на "Ал Кайда" към дигитален саботаж и тактически съюзи показва на практика дългосрочен ангажимент към воденето на асиметрична война, влошаваща допълнително средата за сигурност в Евразия.

За Западния свят сигурността през 2026 г. е по-малко свързана със събития, които могат да предизвикат масови жертви. Оценките са, че екстремистите организации и групи ще продължат да разпространяват джихадистка пропаганда, онлайн и лично, за да подобрят интеграцията с части от мигрантското и диаспорното население. Стратегическата цел на съвременните джихадистки групировки в Европа е да провокира "реципрочна радикализация". Всяка атака, извършена от самотен терорист (вълк-единак) да може да подхрани крайнодесни настроения, да предизвика протести и реторика за "сблъсък на цивилизации", да провокира провеждането на драконовска политика срещу чужденците, да принуди правителствата да прилагат строги закони за миграцията и наблюдението, които допълнително да отчуждят малцинствените общности. Целта е да се валидира наратива за "войната срещу исляма", който джихадистката пропаганда да може да използва като "доказателство", че Западът е непоправимо враждебен към мюсюлманите.

Експертите са единодушни в оценката си относно геополитическия риск, свързан с терористичната дейност и джихадистката пропаганда в Евразия през 2026 г., който се определя като "средновисок". Евразийският пейзаж на обстановката за сигурност вече не е съвкупност от изолирани бунтове, а свързана система от хибридни заплахи. Липсата на контрол или нежеланието от страна на афганистанските талибаните върху групи като ДПТ, съчетано с ограничените ресурси на Русия и нестабилния сирийски преход, създават среда, в която ИД може да разшири реално сферата си на влияние от Кабул, до Москва и Централна Европа.

Основното стратегическо предизвикателство не е военно, а системно. Цикълът на насилие ще продължи, освен ако регионалните сили и западните правителства не се изправят срещу коренните причини за икономическото недоволство и реториката за "сблъсъка на цивилизациите", които подпомагат набирането на екстремисти.

През 2026 година може да настъпи момент, в който надеждните протоколи за сигурност, подписани от правовите държави през последните десет години да се окажат неадекватни на реалността, когато се сблъскат с по-адаптивните, базирани на стратегии за генериране на конфликти действия на терористичните организации.

БЕЛЕЖКИ

[1] RAZA, S. I. "Terrorists have intruded into Balochistan, KP, says PM," Dawn, January 4, 2025. Available from: https://www.dawn.com/news/1882905/terrorists-have-intruded-into-balochistan-kp-says-pm

[2] BASIT, A. "Pakistan`s Worsening Threat Landscape in 2025". December 31, 2025. The Diplomat. Available from: https://thediplomat.com/2025/12/pakistans-worsening-threat-landscape-in-2025/

[3] MASOMY, M. J. "Can Pakistan Play a Role in Change in Afghanistan". RUSI. 9 January 2026. Available from: https://www.rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/can-pakistan-play-role-regime-change-afghanistan

[4] KUMAR, R. "Afghanistan`s Bagram airbase: Why is Trump desperate to take it back". Al Jazeera. 29 Sep, 2025. Available from: https://www.aljazeera.com/news/2025/9/29/afghanistans-bagram-airbase-why-is-trump-desperate-to-take-it-back

[5] MARJI, S. S. "Security in the Middle East". ARAMEX. Available from: https://www.iscpo.org/wp-content/uploads/2023/04/ISCPO-Session-7-Security-in-the-Middle-East-Supply-Chain.pdf

[6] KNIGHTS, M, MALIK, H and SMITH, C. "Iraq's New Regime Change: How Tehran-Backed Terrorist Organizations and Militias Captured the Iraqi State". Combating Terrorism Center, West Point. December 2023. Available from: https://ctc.westpoint.edu/iraqs-new-regime-change-how-tehran-backed-terrorist-organizations-and-militias-captured-the-iraqi-state/

[7] BILBAN C, MANDALENAKIS, E and NICULESIU, G. "Connectivity Risks and Opportunities in the South Caucasus". Study Group Information. March 2025. Available from: https://www.bmlv.gv.at/pdf_pool/publikationen/rssc_sgi_25_04_web.pdf

[8] BRUSYLOVSKA, O and MAISTRENKO, Y. "Russia in the politics of South Caucasus after 2022". Stosunki Międzynarodow. 10 DEC 2025. Available from: https://www.irjournal.pl/pdf-215353-132981?filename=Russia%20in%20the%20politics%20of.pdf

ЛИТЕРАТУРА

BILBAN, C, MANDALENAKIS, E and NICULESIU, G. "Connectivity Risks and Opportunities in the South Caucasus". Study Group Information. March 2025. Available from: https://www.bmlv.gv.at/pdf_pool/publikationen/rssc_sgi_25_04_web.pdf

BRUSYLOVSKA, O and MAISTRENKO, Y. "Russia in the politics of South Caucasus after 2022". Stosunki Międzynarodow. 10 DEC 2025. Available from: https://www.irjournal.pl/pdf-215353-132981?filename=Russia%20in%20the%20politics%20of.pdf

KNIGHTS, Michael, MALIK, Hamdi and SMITH, Crispin. "Iraq's New Regime Change: How Tehran-Backed Terrorist Organizations and Militias Captured the Iraqi State". Combating Terrorism Center, West Point. December 2023. Available from: https://ctc.westpoint.edu/iraqs-new-regime-change-how-tehran-backed-terrorist-organizations-and-militias-captured-the-iraqi-state/

KUMAR, R. "Afghanistan`s Bagram airbase: Why is Trump desperate to take it back". Al Jazeera. 29 Sep, 2025. Available from: https://www.aljazeera.com/news/2025/9/29/afghanistans-bagram-airbase-why-is-trump-desperate-to-take-it-back

MARJI, S. S. "Security in the Middle East". ARAMEX. Available from: https://www.iscpo.org/wp-content/uploads/2023/04/ISCPO-Session-7-Security-in-the-Middle-East-Supply-Chain.pdf

MASOMI, M. J. "Can Pakistan Play a Role in Change in Afghanistan". RUSI. 9 January 2026. Available from: https://www.rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/can-pakistan-play-role-regime-change-afghanistan

NASIT, Abdul. "Pakistan`s Worsening Threat Landscape in 2025". Available from: https://thediplomat.com/2025/12/pakistans-worsening-threat-landscape-in-2025/

RAZA, Syed. Irfan. "Terrorists have intruded into Balochistan, KP, says PM," Dawn, January 4, 2025. Available from: https://www.dawn.com/news/1882905/terrorists-have-intruded-into-balochistan-kp-says-pm

Полковник (з) доц. д-р Мирослав Василев Мирчев;

ВА "Г. С. Раковски"

ORCID – 0000-0002-5303-5077

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: mirchevm1958@gmail.com

САМОУБИЙСТВЕНИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АТЕНТАТИ – СТРАТЕГИЯ НА НЕУПРАВЛЯЕМАТА СЪПРОТИВА

Мирослав Мирчев

THE SUICIDE TERRORIST ATTACKS – A STRATEGY OF THE UNCONTROLLABLE RESISTANCE

Miroslav Mirchev

Резюме. В доклада са разгледани въпроси, свързани със смисъла и значението на самоубийствения атентат в дейността на терористичните организации. Направен е анализ на тактиките, техниките и психологическото въздействие на подобни атентати, наричани от някои автори "атомното оръжие на слабите". Не на последно място са анализирани ключовите елементи, осигуряващи успех на самоубийствените мисии.

Ключови думи. тероризъм, самоубийствен атентат, атентатор-самоубиец, "Ал Кайда" и Афганистанско движение Талибан.

Abstract. The has report examined issues related to the meaning and significance of the suicide bombing in the activities of terrorist organizations. An analysis of the tactics, techniques and psychological impact of such attacks, called by some authors "the atomic weapon of the weak" has beek made as well. Last but not least, the key elements ensuring the success of suicide missions have been also analyzed.

Keywords. terrorism, suicide bombing, suicide bomber, Al Qaeda and the Afghan Taliban Movement.

Самоубийството е акт, при който човек умишлено причинява смъртта си, а философията на самоубийствения атентат е стара колкото света. Най-често тя се определя като хладнокръвна сметка, направена от фанатици за това, че убийствата на невинни хора или заплахата за тях може да служи като брутално и ефективно средство за пропагандиране на определена кауза. Той показва липсата на каквато и да било връзка на терористите с реалността и фундаменталните ценности, върху които е изградена цивилизацията. Този вид атентати третират човека като обикновено средство за постигане на целта, придавайки му ролята на инструмент, а не истинска стойност като човешко същество.

Самоубийство (или суицид – на латински: suicidium, от sui caedere, "да се убия") е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Самоубийството често се извършва от отчаяние, причината за което нерядко е психично разстройство като депресия, биполярно раздвоение, шизофрения, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, антидепресанти или религиозен фанатизъм. Самоубийствената атака е умишлена атака, при която извършителите съзнателно жертват собствения си живот като част от атаката. Тези атаки често се свързват с тероризъм или военни конфликти и се считат за форма на убийство (самоубийство).

Уилям Хътчинсън описва самоубийствените атаки като оръжие за водене на психологическа война, насочено към всяване на страх в целевата популация, подкопаване на области, в които обществото се чувства сигурно и нараняване на онази "тъкан на доверие, която държи обществата заедно". Доктор Боаз Ганор, изпълнителен директор на Институт за борба с тероризма в Израел определя самоубийствения тероризъм като "оперативен метод, при който самото действие на атаката е зависимо при смъртта на атентатора." [1]

В чисто исторически аспект корените на самоубийствения акт могат да бъдат търсени в древността. Като първи опит за това в човешката цивилизация се посочва саможертвата на Самсон, който бута една от колоните в храма на Дагон и загива заедно с пленилите го филистимци, призовавайки Бог "Нека умра заедно с филистимците" (Книгата на Съдиите от Стария завет в Билбията). Три от най-известните секти от древността, свързани с използването на тероризма като средство за постигане на политически и религиозни цели – зилоти (сикариите), асасините и тхугинеу също са извършвали самоубийствени атентати. През ХХ век практиката на самоубийствените атентати е продължена от атаките на японските пилоти-камикадзета по време на Втората световна война. Техните смъртоносни действия оказват опустошително физическо и психическо въздействие върху американските военнослужещи. Повече от пилотите-камикадзета се жертват доброволно, като готовността за саможертва се корени в някои традиционни особености на японската култура, като чувството на преклонение пред шинтоистките божества, патриотизма, верността към императора и будизма.

Първият модерен самоубийствен атентат е проведен през 1983 г., когато шиитски бойци взривяват казармите на морската пехота на САЩ в Бейрут, превръщайки се в "инструмент на съвременната терористична война". Съвременният самоубийствен атентат се определя като "включващ експлозиви, умишлено пренесени към целта върху човек или в цивилно превозно средство и извършени изненадващо". Атентатът с кола-бомба на ислямската партия "Дауа" срещу иракското посолство в Бейрут през м. декември 1981 г., бомбеният атентат на "Хизбула" срещу посолството на САЩ през април 1983 г., атаката срещу казармите на морската пехота на САЩ и Франция през октомври 1983 г. привличат международното внимание към самоубийствените атентати и поставят началото на модерната ера на самоубийствените атентати. Другите страни в гражданската война в Ливан бързо възприемат тази тактика и до 1999 г. организации като "Хизбула", движението "Амал", партията БААС и Сирийската социална националистическа партия извършват общо 50 самоубийствени атентата. Сирийската социална националистическа партия обучава и използва първата жена-атентатор (самоубиец) през 1985 г.

По време на Гражданската война в Шри Ланка, "Тамилските тигри" (LTTE) възприемат самоубийствените атентати като своя важна тактика, използвайки колани с бомби и жени-атентатори. LTTE извършват първото си самоубийствено нападение през м. юли 1987 г., а техният отряд "Черен тигър" поема отговорността за 83 самоубийствени атаки през периода от 1987 г. до 2009 г., убивайки 981 души включително бившия индийски премиер Раджив Ганди и президентът на Шри Ланка Ранасингхе Премадаса.

"Ал-Кайда" извърши първата си самоубийствена атака в средата на 90-те. на миналия век, а нейните атентати от 11 септември 2001 г. са наречени "най-тежката атака на американска земя след японското нападение срещу Пърл Харбър, която вкара Съединените щати във Втората световна война".

Демонстрирането на акта на самоубийство има особен смисъл за терористите. Без широка публичност на убийствата, вземането на заложници, атентатите на обществени места и срещу сгради-символи, придружени от активни медийни изяви (прокламации, заплахи и други), не може да се реализира главната му задача - "стратегия на напрежението", целяща: разстройване на системата за сигурност и всяване недоверие в институциите; насаждане на постоянна неувереност и страх сред големи маси от хора; "стимулиране" на шовинизма, ксенофобията и религиозната конфликтност.
Историята на тероризма потвърждава, че пропагандният ефект от самоубийствения атентат е далеч по-мощен от щетите, които той реално може да нанесе на системата за сигурност. Той обаче се свързва с още една същностна характеристика на тероризма – неговата асиметричност. Тя е обусловена от практическата невъзможност (поради несъпоставимостта на ресурсните потенциали на страните в конфликта) малка обществена група да реализира политическите си цели за промяна на установения ред, водейки борбата на паритетна основа.

Особено високата заплаха от съвременния тероризъм е резултат от участието на фанатици, с което се обяснява вълната самоубийствени атентати. Типично за фанатиците е, че за "каузата" си са решени да убиват, често и да умрат, което е елемент от разбирането им за пътя към славата и обществения престиж. Убийството или самоубийството за тях не е акт на самозащита, а демонстрация към обществото, което мразят (както и анонимните си жертви, които са част него). [2]

Според Джефри Уилям Луис, за да успее стратегията на самоубийствените атентати тя се нуждае от няколко неща: желаещи индивиди, организации, които да ги обучат и използват, и обществена прослойка, готова да приеме подобни действия в името на по-голямо "благо". Организациите работят, за да гарантират на отделните атентатори-самоубийци, че те "ще бъдат запомнени като мъченици, умиращи за своите общности", давайки им ореол на "героизъм", което ги прави много по-привлекателно за нововербуваните терористи.

Самоубийственият акт често е наричана "атомното оръжие на слабите". Според Шейх Ахмед Ясин (бивш лидер на "Хамас"), "след като имаме бойни самолети и ракети, можем да мислим за промяна на нашите средства за легитимна самоотбрана. Но точно сега можем да се справим с огъня единствено с голи ръце, жертвайки себе си". Основна причина за популярността на самоубийствените атаки, въпреки жертвите, са тактически предимства пред други видове тероризъм, като способността за скриване на оръжия, извършване на корекции в последния момент, повишена способност за проникване в строго охранявани цели, липса на необходимост от дистанционна или забавена детонация, планове за бягство или спасителни екипи. [3]

Като тактика на тероризма, самоубийственият атентат или т.нар. "човешката бомба" е сложно, но иновативно оръжие. Елементите, които оформят начина, по който се използва, включват психологическа експертиза, тактическо и оперативно планиране и разбиране за политическите и емоционални нюанси на тероризма. От тактическа гледна точка самоубийствените атентати имат няколко очевидни предимства. Те са ефективни, рентабилни и смъртоносни. Атентаторът-самоубиец обикновено не може да бъде заловен и разпитан, следователно възможности за предателство почти не съществуват. Успешната атака има мобилизиращо въздействие върху по-широка публика, атентаторите-самоубийци са почитани като мъченици в района на Близкия изток. В същото време самоубийственият атентат предизвиква объркване, ужас и усещане за безнадеждност у онези, които са в негова жертва.

За извършването на самоубийствени атентати терористичните организации и групи използват няколко тактики. Първата е т.нар. "движеща се и мислеща бомба", при която атентаторът се придвижва сам, с кола, мотоциклет или използва такси, за да стигне до целта, но рядко използва обществен транспорт. Възможно е той да бъде докаран до района за извършване на атентата от своя ръководител (вербовчик), да бъде оставен наблизо и сам да се придвижи до целта, след което да се самовзриви. При тази тактика окончателният избор на цели се набелязва предварително, като освен приоритетната цел "А" се избират и още няколко потенциални цели - "Б" или "В". Ако поради някаква причина цел "А" не може да бъде атакуван успешно (силна охрана или други непредвидени обстоятелства) атентаторът се насочва към втората или третата приоритетна цел. Дава му се точката за позициониране в рамките на целевата зона и точно време за взривяване. В случай на отлагане на атентата, на терориста се дават указания как и по какви пътища да напусне мястото. [4]

Другата тактика е свързана с извършването на самоубийствен атентат за "селектирано убийство". Ликвидирането на ВИП лица се счита за изключително сложна операция, тъй като в повечето случаи, "целевото лице" живее, работи и се движи с охрана и има физическа защита. Нивото на личната защита обикновено зависи от общественото или служебното му положение. Планирането на атентата изисква събирането на подробни разузнавателни данни относно обстановката за сигурност около него, профила му на поведение, маршрути за движение, планирани официални и неофициални срещи, мероприятия и др. В повечето случаи атентаторът-самоубиец трябва да разчита на подкрепата на други членове на терористичната група, за да му бъде дадена възможност да преодолее охраната и проникне в защитения кръг около ВИП лицето. Предварителната подготовка на атентатора включва изработването на фалшиви документи за самоличност, доставка на дрехи или униформа, намиране на подходящо средство за нападение (жилетка на самоубиеца, кола-бомба и др.).

При опитите за убийство на ВИП лица се използват основно три метода. В първия сценарий атентаторът самоубиец чака с колата си, пълна с експлозиви пред държавна служба (работното място), докато ВИП лицето и конвоя му пристигне или си тръгва и след това детонира колата-бомба. В други случаи атентаторът-самоубиец чака целевото лице да излезе от неговия офис или дом и детонира експлозива. Има случай, когато атентаторът, носещ жилетка на самоубиеца успява да се доближи до ВИП персоната по време на негови публични изяви (среща с избиратели, манифестация, митинг и др.) за да се самовзриви.

За постигане на целта при извършването на масови убийства, терористични групи са разработили и други тактики. Една от тях, който се нарича "комбинирано нападение". При нея за кратък интервал от време, на едно място, се извършват няколко атентата. Правилото за тях е, че колкото и по-голям е броят на човешки жертви, нанесен от атаката, толкова по-добра и по-висока е степента на въздействие и пропаганда за групата и нейните идеологически (религиозни) платформа. Тази тактика се използва широко от различни терористични групи в Близкия изток. [5]

Най-сериозната и кървава е тактика е т.нар. "двоен комбиниран капан", която цели постигане на най-висок процент човешки жертви. Тя се базира на идеята за провеждането едновременно, за много кратък интервал от време, на две последователни атаки, свързани една с друга и насочени към една и съща цел. Състои се от две взривни устройства, които трябва да бъдат взривени от двама самоубийци. Първият атентатор активира устройството близо до изход на зала, джамия, административна сграда и т.н. Има случаи когато атентаторът се смесва с тълпата, особено ако тя е от богомолци, моли се с тях и в определен момент взривява експлозива. При създалата се паника естественият инстинкт на хората ги кара да бягат към коридори или дворни места, свързани с изхода на съответното помещение и попадат в т. нар. "капан". Това предварително е изчислено от терористите и втората самоубийствена атака се поврежда точно там.

"Атаките с капани", двойни или множествени, могат да се проведат и с няколко превозни средства, натъпкани с експлозив, с превозно средство или човек, последвани от второ нападение с контролирано взривно устройство, детонирано с тел, таймер, GSM или дистанционно управление. Самоубийствените атентати могат да се проведат по едно и също време, в рамките на едно и също място, на различни места, които да бъдат отдалечени с километри (в различни части на града, в различни градове или дори различни държави).

При тактиката "атака за кратък интервал в една и същата точка" се извършват последователно няколко атаки. Първата има за цел да отвори пътя за основната и втората атака. Тя се провежда за унищожаването на контролно-пропускателни пунктове, врати, стени или огради, бариери или укрепления като например бетонни блокове, стълбове за заграждение в или около целевата зона. Първата атака обикновено се насочва към външната част на помещенията и цели отваряне на достъп до сградата. Втората атака следва веднага след това и е насочена да осигури достъп към вътрешната част на помещенията (сградата). Тази тактика се използва широко при атаки, насочени към укрепени и защитени помещения (основно на въоръжените сили или полицията). Прилагана е успешно в Ирак, Афганистан и Пакистан.

"Едновременни атаки срещу различни точки на едно и също място". При тази тактика първата и втората атака може да са почти едновременно, но насочени към различни части на сградата (помещенията). Прилага се обикновено при атака на големи помещения или структура и има голямо психологическо въздействие чрез демонстриране на бунтовническите способности да провеждат безнаказано множество самоубийствени атаки. [6]

"Тактика на засада". Тактиката на самоубийствената засада се използва главно от атентатори-самоубийци, които атакуват приоритетно полицейски сили. Подобни операции са разделени на два етапа. Първият етап е подготвителната фаза. Тук атентаторът самоубиец, с подкрепа от свои колеги или сам, организира фиктивен инцидент за примамка (малка експлозия, автомобилна катастрофа, пожар на кола и др.), за да привлече вниманието на полицията. Фаза две е действителна операция на самоубийствения атентат, която се провежда веднага щом полицията пристигне на мястото на фалшивия инцидент. Тактиката за засада обикновено има високо успеваемост за нападателите. Използвана е активно от терористични групи в Ирак и Афганистан.

Има четири ключови елементи, които са от решаващо значение за успеха на самоубийствените операции: практичност, психология, специализация и гъвкавост. Първият се базира на това, че самоубийствените операции не са скъпи. Всяка операция се планира от терористите на основата на събираната разузнавателна информация, обучението и подготовката на атентатора-самоубиец, и провеждането на самата операция. Експлозивите, използвани по време на самоубийствени мисии са евтини и лесни за получаване, а самата операция не е мисия с висок риск, тъй като атентаторът-самоубиец рядко оцелява след детонацията. В някои случаи, когато планиращите не са сигурни дали атентаторът-самоубиец би изпълнил операцията си и детонира сам експлозива, той е придружаван от втори човек, който носи дистанционно за взривяване. Самоубийствените атентати имат огромно психологическо въздействие върху населението, общественост, правителството и администрация, защото те може да бъде проведен навсякъде и по всяко време - на публични и частни места, по улици, банки, на сватби, погребения, фестивали, на открити пазари, пазаруване в молове, на транспортни средства и др. Фактът, че самоубийствените атентати могат да се случат почти по всяко време и навсякъде затруднява вземането на ефективни контрамерки от силите за сигурност за предотвратяването им. Специализацията в повечето случаи е свързана със създаването на специализирани звена за провеждането на самоубийствени атентати в рамките на терористичната организация (група). Такива специализирани структури се занимават с въпроси, касаещи набиране на самоубийци, планиране, оперативно и психологическо обучение, което се смята за важна предпоставка за всяка успешна самоубийствена мисия. Гъвкавостта се заключава се във възможността терористите сами да избират различни географски места, методи, време и др. където да проведат операцията. Самоубийствените мисии се провеждат там където има вероятност другите тактики да се провалят. Проникване в обекти на полицията или армията и организирането на атаки отвътре е уникална и успешна тактика защото се използват основно от атентатори-самоубийци. [7]

Някои автори прибавят и още един елемент – отмъщение, което пряко се свързва с операциите за борба с тероризма, провеждани от специализирането полицейски или армейски подразделения. Отмъщението следва обикновено за много кратко време, между 12 и 36 часа, след дадена контратерористична операция. Обикновено е насочено срещу обекти на специалните служби. Една от целите на тактиката на незабавно отмъщение е да обезсмисли всяка бъдеща операция за борба с тероризма, показвайки на широкото обществено мнение, че много цивилни лица загиват без да има смисъл, а възмездие винаги има.

Атентаторите-самоубийци могат да бъдат разделени на три групи. Първата включва хора, които са готови да се жертват. Те могат да планират своите атаки самостоятелно, на изолирано място. Втората категория се състои от хора, които използват самоубийственият атентат като временна стратегия за постигане на конкретни цели. Те планират самоубийствени атентати на ad hoc основа и са готови да изоставят тази практика, ако вече не е ефективна. Хората от тази група са силно мотивирани и обикновено са подкрепяни от своите общности, религиозни или идеологически ръководители. Трета и по-рядко срещана група използва самоубийствени атентати като част от дългосрочното планиране в стратегията на мощни терористични структури, които имат специални самоубийствени структури и лагери за обучение. Тамилските тигри са най-известният пример за това.

Атентаторите самоубийци са сложна амалгама от индивидуални мотивации, стратегическо планиране, исторически прецедент и усъвършенствано разбиране на "зрелищните" ефекти на тероризма. Индивидуалните актове на самоубийствен тероризъм са мотивирани от силни чувства на разочарование или оплакване, отмъщение за смъртта на семейство или другари, желание за подражание на героични примери или просто неочаквана възможност за нанасяне на катастрофални щети на врага. [8]

Разузнаването е най-важното звено във веригата за осуетяване на всяка терористична атака, приоритетно самоубийствена, преди тя да бъде осъществена. Атентаторите-самоубийци почти никога не работят сами. Винаги има терористична или свързана с терористичната организация инфраструктура, която осигурява основните финансови и материални ресурси и организира всичко останало, включително идентификация на целта, часа и дата на нападението. Следователно тук е една от основните задачи на разузнаването - да добие информация по тези въпроси чрез вербовката на член на организацията или инфилтрирането на друг, вече вербуван и обучен агент, т.е. HUMINT. За добиването на подобна чувствителна информация успешно могат да бъдат използвани и възможностите на електронното разузнаване (SIGINT) и разузнаването чрез изображения (IMINT).

БЕЛЕЖКИ

[1] GANOR, B "Defending Terrorism: is one man`s terrorist another man`s freedom fighter ?". International Policy Institute for CounterTerrorism. 2002/1/1. p. 287-304. Online. Available from: https://creatureandcreator.ca/wp-content/uploads/2015/11/One-Mans-Terrorist.pdf

[2] ВАСИЛЕВ М, "За исляма, тероризма и самоубийствените атентати". Експерт, издание за анализи – международна политика и сигурност. 2004, 07, 01. Онлайн. Достъпно на: https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&id=572

[3] BRUCE, H, "The Logic of Suicide Terrorism". The Atlantic. Retrieved. June 2003. Online. Available from: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2003/06/the-logic-of-suicide-terrorism/302739/

[4] LAKATOS, A, "War, Martyrdom and Suicide Bombers: Essay on Suicide Terrorism". Institute of History "George Bariţiu", Romanian Academy. 26.05.2024. Online. Available from: https://www.academia.edu/1509767/War_Martyrdom_and_Suicide_Bombers_Essay_on_Suicide_Terrorism

[5] SCOTT, A, "Who Becomes a Terrorist Today ?". Journal Archives. 7/22/2010. Online. Available from: https://link.springer.com/chapter/10.1057/9781137001931_5

[7] NELSON, Soraya S. "Disabled Often Carry Out Afghan Suicide Missions". NPR. October 15, 2007. Online. Available from: https://www.npr.org/2007/10/15/15276485/disabled-often-carry-out-afghan-suicide-missions

[8] RUSI. Publication. "Suicide Bombers: Tactics and Mindsets". 13 November 2007. Online. Available from: https://rusi.org/publication/suicide-bomberstactics-and-mindsets

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВ М, "За исляма, тероризма и самоубийствените атентати". Експерт, издание за анализи – международна политика и сигурност. 2004, 07, 01. Онлайн. Достъпно на: https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&id=572

BRUCE, H, "The Logic of Suicide Terrorism". The Atlantic. Retrieved. June 2003. Online. Available from: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2003/06/the-logic-of-suicide-terrorism/302739/

GANOR, B "Defending Terrorism: is one man`s terrorist another man`s freedom fighter ?". International Policy Institute for CounterTerrorism. 2002/1/1. p. 287-304. Online. Available from: https://creatureandcreator.ca/wp-content/uploads/2015/11/One-Mans-Terrorist.pdf

LAKATOS, A, "War, Martyrdom and Suicide Bombers: Essay on Suicide Terrorism". Institute of History "George Bariţiu", Romanian Academy. 26.05.2024. Online. Available from: https://www.academia.edu/1509767/War_Martyrdom_and_Suicide_Bombers_Essay_on_Suicide_Terrorism

NELSON, Soraya S. "Disabled Often Carry Out Afghan Suicide Missions". NPR. October 15, 2007. Online. Available from: https://www.npr.org/2007/10/15/15276485/disabled-often-carry-out-afghan-suicide-missions

RUSI. Publication. "Suicide Bombers: Tactics and Mindsets". 13 November 2007. Online. Available from: https://rusi.org/publication/suicide-bomberstactics-and-mindsets

SCOTT, A, "Who Becomes a Terrorist Today ?". Journal Archives. 7/22/2010. Online. Available from: https://link.springer.com/chapter/10.1057/9781137001931_5

Полковник (з) доц. д-р Мирослав Василев Мирчев;

ВА "Г. С. Раковски"

ORCID – 0000-0002-5303-5077

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", № 82;

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: mirchevm1958@gmail.com

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВИДОВЕТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Мирослав Мирчев

THE INTERPRETATION OF TYPES OF INTELLIGENCE INFORMATION

Miroslav Mirchev

Резюме: В доклада са разгледани въпроси, свързани с изискванията към анализирането на информацията, добита от различните видове разузнаване. Посочени са характерните изисквания към знанията и уменията, които трябва да имат анализаторите за възможно най-точното интерпретиране на разузнавателните данни.

Ключови думи: среда за сигурност, разузнаване, разузнаване с отворен код, анализ на информацията, аналитични структури.

Abstract: The report has examined issues related to the requirements for analyzing information obtained by various types of intelligence. It outlines the specific knowledge and skills that analysts must have to interpret intelligence data as accurately as possible.

Keywords: security environment, intelligence, open source intelligence, information analysis, analytical structures.

УВОД

Най-често разузнаването се определя като процес на събиране, оценяване и разпространение на информация за чуждестранни субекти, противници или среди, в подкрепа на вземането на решения, формулирането на политики и стратегическо планиране. То включва добиването както на необработени (сурови) данни от множество източници, така и на контекстуалното разбиране, получено от интерпретирането на тези данни, за да се предвидят (предскажат) заплахи, възможности или промени, които биха могли да засегнат националната сигурност на една държава, организационните интереси или оперативните й цели. Чрез приоритизиране на релевантността, надеждността и навременността, разузнаването предоставя на вземащите решения, на различни нива, практически прозрения, а не само "сурова" информация.

Турбулентните промени в стратегическата среда за сигурност през последните години наложиха термина геополитическо разузнаване в контекста на това, че разузнаването е повече от информация, то е прозрение, което помага на политиците и военните да избегнат стратегическа изненада. В този случай на анализ са подложени геополитическият риск и стратегическата критичност, които могат да доведат до неефективно управление, загуба на контрол и увеличаване на непредвидените рисковете в средносрочен и дългосрочен план. Средствата за постигане на това геополитическо предимство, според част от анализаторите, до голяма степен вече са без значение. Днес компютрите и информацията, които те съхраняват, както и изкуствения интелект (ИИ), определят новия облик на съвременното разузнаване като резултат от приблизително 400 милиона терабайта данни, които светът произвежда всеки ден. (SpecialEurasia, 2025)

Анализът на събраната от разузнаването информация се трансформира в съгласувани, структурирани оценки, които са база за вземане на решения. Благодарение на прилагането на разузнавателния цикъл, който включва: синтезиране на данни от множество източници, оценка на тяхната надеждност и достоверност, идентифициране на модели или аномалии, генериране на предсказващи или обяснителни преценки относно намеренията на противника, се оценяват оперативни планове или възникващи рискове. Анализът на разузнаването разчита на критично мислене, строги методи и професионален опит, за да осигури точни, бързи и практични заключения, които информират за стратегически, оперативни и тактически избори, в съответните специализирани области – военна, политическа, икономическа, дипломатическа и др.

В стремежа си да правят разумни преценки, анализаторите, работещи в разузнавателните структури винаги са изправени пред предизвикателства, понякога неочаквани, свързани със сложността на проблемите, които разглеждат изискванията, отправени към тях за навременност и достоверност на информационния продукт. В книгата си "Психология на разузнавателния анализ" Ричардс Хюър - бивш дългогодишен служител в аналитичните структури на ЦРУ, определя анализатора като "мислещ човек, прилагащ инструментите на разума и научния метод" в един свят на разузнаване, доминиран от големи обеми явна информация и данни, добити от средствата за масова информация (СМИ), по агентурен път или с технически средства за разузнаване. Независимо от масовото навлизане на съвременни компютъризирани средства за събиране, съхранение и обработка на информация, авторът счита че човешкият фактор ще продължи да има централната роля при интерпретирането на разузнавателната информация, тъй като "при събирането на парчетата от сложния пъзел, мислещият човек не може да бъде изместен от техническо устройство".

В труда си Ричардс Хюър посочва не само основните когнитивни предизвикателства, пред които са изправени анализаторите на разузнаване, но и трудностите, с които се сблъсква човешката обработка на сложна база от данни. Неговите съвети са да се насърчават аналитични продукти, които ясно очертават предположения и вериги от изводи, но задължително да се уточнява степента и достоверност на източника (неговия реален достъп до информация), което да бъде отразено в изводната част, заключенията и прогнозите. Да се акцентира върху процедури, които разкриват и разработват алтернативни гледни точки - дебати, интердисциплинарен брейнсторминг, конкурентен анализ, вътрешноофисен експертен преглед на производството и привличане на външна експертиза. Ричардс Хюър предлага, в интерес на качествения анализ, непрекъснато да се подобряват инструментите и техниките, които насочват ума на анализатора и да се прилагат по-високи нива на критично мислене, които могат значително да подобрят изводите по сложни въпроси, когато информацията е непълна, двусмислена, често умишлено изопачена или е дезинформация. (Heuer, 1999)

1. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ АНАЛИЗА НА ВИДОВЕТЕ РАЗУЗНАВАНЕ

Агентурното разузнаване (HUMINT) е добиване на информация с използването на чужди граждани, вербувани от разузнаването на базата на определен мотив. Води се за разкриване на противникови намерения и планове на ръководните структури в областта на политиката, военното строителство и отбраната, касаещи военнополитическата обстановка и въоръжените сили на вероятния противник, военната промишленост, икономиката и перспективи за развитието им, дейността на терористични организации, пиратски групи и нелегалния трафик на хора, наркотици и оръжие и др. (Baker, 2003)

Анализаторите в областта на HUMINT са специализирани в събирането, оценката и интерпретацията на информация, получена от човешки източници. Това включва: разузнавателна информация, събрана основно чрез разговори, дебрифинги, агенти, категории, работещи на доверителна основа, общополезни връзки, информатори (сътруднически апарат), дезертьори или връзка с партньорски служби. Те оценяват надеждността на източниците, проверяват информацията и следва да откриват скрити мотиви или мрежи. Тяхната работа често пряко подкрепя оперативното планиране, контраразузнавателните усилия и вземането на решения на стратегическо ниво. Ключовите умения за анализаторите изискват силни междуличностни и комуникационни способности, широка обща културна и езикова компетентност, както и остра ситуационна осведоменост. Работещите в тази сфера трябва да проявяват здрав разум при оценката на достоверността на източниците, да демонстрират дискретност и етично поведение, когато боравят с чувствителна информация, получена от хора.

Разузнаването с отворен код (OSINT) е добиването на информация от местни и чуждестранни обществено достъпни СМИ, като печатни и електронни медии, специализирани научно-технически издания, Интернет, граждански системи за наблюдение на земята и др.През последните години, със започналото обвързване на всички сфери на общественополитически живот с информационните технологии, добиването на разузнавателна информация от открити източници има все по-важно значение. Анализаторите в областта на разузнаването от общодостъпни източници, се фокусират върху събирането, проверката и интерпретацията на публично разпространявана информация. Те работят преди всичко с цифрови платформи, правителствени документи, бизнес данни, академични публикации и конвенционални медии. OSINT анализаторите изграждат съгласувани оценки от различни материали и идентифицират тенденции, появяващи се в публичната среда. Техният успех зависи от строги изследователски техники, солидно разбиране за произхода на информацията и умение за откриване на манипулации, пристрастия или скрито влияние. Критичното мислене, методологичната прецизност и дискретността при боравенето с чувствителни данни, получени от явни материали, са от основно значение за тази вид разузнаване. (Мирчев, 2021, с. 90-91)

Конфликтът в Украйна е революционен по отношение на разузнаването с отворен код. Това е първата война с масово използване на OSINT, като разузнавателната дейност, извлечена от краудсорсинг (потенциалните човешки източници на информация), прави както тактическа, така и стратегическа разлика. Публично достъпните данни са от ключово значение за широк обмен на информация както на високо ниво – между съюзниците, така и на тактическо ниво – между воюващите на терен подразделения. Болшинството анализатори определят войната в Украйна като първата, в която разузнаване с отворен код има приоритетно значение пред другите видове разузнавания, включително и агентурното. (Dixon and Beznosiuk, 2025)

Анализаторите, занимаващи се разузнаване на социалните медии (SOCMINT) и уеб платформите/сайтовете (WEBINT), които се разглеждат като подкатегории на OSINT, наблюдават традиционните и дигиталните медийни екосистеми, за да разберат еволюцията на наратива, дейностите за влияние, манипулирането на информация и обществените настроения. Чрез работата си те разпознават синхронизирани комуникации, оценяват движението на информация и откриват предварителните сигнали за предстоящи кризи. Позицията изисква владеене на чужди езици, културна чувствителност и солидно разбиране на информационните операции. Вниманието, балансираната преценка и способността за отделяне на "шума" от истинските индикатори са в основата на техните оценки.

Анализаторите в областта на разузнаването, добиващо данни чрез изображения (IMINT) изследват сателитни, въздушни и все по-комерсиални изображения с висока резолюция, за да идентифицират обекти, инсталации, движения и модели на противникова активност. Те подпомагат и допълват оперативното планиране, задачите за проверка и стратегическите оценки. Тази дейност изисква сериозни технически познания, разбиране на сензорните функции и задълбоченост при анализа на сравненията. Аналитичната точност при IMINT разчита до голяма степен на търпение, дисциплинирано наблюдение и последователно предпазлив стил на интерпретация на информацията.

Анализаторите на данни, добити от електронното разузнаване (SIGINT) са специализирани в прихващане, обработка и анализ на електронни комуникации, сигнали и телеметрия, за да идентифицират заплахи, модели или възможности на противника. Те интерпретират данни от различни източници, включително комуникационни мрежи, радарни емисии и електронни системи, трансформирайки суровите сигнали в приложима разузнавателна информация. От тях се изисква силна техническа компетентност и знания в областта на комуникационните системи, криптографията и анализа на данни, съчетана със способността да оценяват надеждността на източника и оперативната му релевантност. Критичното мислене, вниманието към детайлите и дискретността са от съществено значение, тъй като техните оценки често са в основата на стратегическото вземане на решения и оперативното планиране.

Аналогични са изискванията към интерпретирането на информацията, добита от разузнаването на сигнали от чуждестранна апаратура (FISINT), което включва събирането на информация от прихващане на чужди електромагнитни емисии, свързани с тестването и оперативното внедряване на вражески аерокосмически повърхностни и подземни системи. То се занимава със сигнали, които имат комуникационно съдържание, за това се разглежда като разновидност на COMINT, MASINT и на SIGINT. За разлика от тях обаче FISINT прехваща сигнали на машинен (инструментален) език или в комбинация с обикновен човешки език. (Buren, 2025).

Анализаторите на киберзаплахи се концентрират върху враждебната дейност в рамките на цифровите системи, вариращи от престъпни групи, до спонсорирани от държавата участници, или техните специални служби. Те наблюдават как се случват проникванията, видовете използван зловреден софтуер, участващата инфраструктура и целите на атаките. Техните оценки са полезни за мрежовата защита, реагирането на инциденти и прогнозирането на риска. Техническите умения, познаването на методологиите за откриване на заплахи и разбирането на геополитическите двигатели на кибероперациите са от съществено значение. Основните професионални качества включват точност, добра преценка и способност за ясно обясняване на сложна техническа информация на хора без технически опит. Тук следва да се отчита, че заплахите се фокусират върху идентифицирането, оценяването и приоритизирането на рисковете за организации, инфраструктура или национални интереси. Тяхната област на отговорност включва физически, кибер, криминални и геополитически рискове. Те създават прогнози и предлагат насоки за намаляване на рисковете. Тази позиция изисква умения за създаване на сценарии, вземане на разумни решения и разбиране на начина, по който действат противниците. Премереното, структурирано и предвиждащо отношение е неразделна част от предоставянето на оценки, които информират за стратегическата и оперативната устойчивост. (Bifolchi, 2025)

В структурите за геопространствено разузнаване (GEOINT) анализаторите използват пространствени данни, сателитни изображения и информация, получена от геолокация, за да интерпретират характеристики на околната среда, инфраструктурата и човешката дейност. Техният принос включва подобряване на ситуационното разбиране, картографиране, подпомагане на насочването и подпомагане на хуманитарни или бедствени усилия. Успехът зависи от техническа експертиза в геопространствените инструменти, внимателно пространствено мислене и умението за забелязване на фини, но важни промени в земята или инфраструктурата. Прецизността, търпението и силно систематичният начин на мислене са определящи характеристики.

Всички анализатори, на базисно ниво на разузнаване, интегрират данните добити от човешки, геопространствени, електронни и образни сигнали, кибер и отворен код. Основната им задача е да открият къде различните доклади са в съответствие, несъгласие или липсва информация, постигната чрез проучване на различни източници за разузнаване. Те предоставят възможно най-пълна картина на обстановката и помагат при оперативното планиране със задълбочени оценки. Ролята им изисква силна интердисциплинарна грамотност, дисциплинирана оценка на надеждността на източниците и способност за откриване на аномалии и дезинформация в големите бази от данни. Адаптивност, методологична последователност и способност за съвместен анализ са в основата на тяхната работа. (USGIF, 2023)

2. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ АНАЛИЗА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ДОБИВАНА ОТ ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. МАТРИЦАТА CARVER

Анализът на информацията, постъпваща по линия на военното разузнаване е малко по-различен поради неговата същност, характер и задачи. Военното разузнаване е структуриран процес на ръководене, събиране, обработка, анализ и разпространение на информация за противници, околната среда и други фактори, които съществено влияят върху вземането на военни решения и операции. Неговият продукт предоставя приложима разузнавателна информация, специално разработена и интерпретирана за да съответства на целите на командващия (командира) и съответния период. Тази перспектива определя разузнаването едновременно като функция и организационна способност, която улеснява планирането, изпълнението, оценката и решението.

Военното разузнаване е целенасочена дейност, която преобразува информацията в оценки за качество на решенията на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. То трансформира отделни данни в приблизителни оценки на способностите, слабостите и потенциалните действия на противника. Това съществено подобрява решенията за защита, насочване, маневриране и поддържане на силите. Дава се предимство при вземането на решения. Навременното, точно и релевантно разузнаване е в основата на стратегическите политически избори (позиция на силите, управление на съюзите и т.н.), оперативната архитектура на кампанията и ежедневните тактически ангажименти. При липсата му командирите ще имат ограничена ситуационна осведоменост и се сблъскат с повишени оперативни рискове.

Ефективното управление на военното разузнаване позволява приоритизиране на средствата за събиране и концентриране на аналитичните ресурси за постигане на максимален ефект. За това при интерпретирането на информацията част от експертите препоръчват използването на Матрицата CARVER. Тя предоставя строга аналитична рамка за военно разузнаване, за планиране на специални операции и стратегическо насочване, даваща възможност на анализаторите да приоритизира целите и да изолират ключови уязвимости в системата на противника. При хибридна война и многодоменна конкуренция, матрицата CARVER предоставя необходимата аналитична структура на процеса на насочване. Чрез количествено определяне на качествени променливи, матрицата подпомага командирите при разпределянето на ограничени ресурси за постигане на най-голямо оперативно въздействие.

Методът CARVER се състои от шест критерия, с които анализаторите могат да оценяват всеки компонент поотделно, за да определят осъществимостта и относителната стойност на дадено действие. Вместо да предоставя абсолютна мярка, матрицата служи като сравнителен инструмент за приоритизиране.

Критичност. Определя се критичността на дадена цел и как унищожаване или неутрализирането й ще влоши способностите на противника да провежда операции. Анализаторите трябва да оценят дали целта е център на тежестта или критичен компонент на верига за доставки. Ако противникът може лесно да заобиколи загубата, неговият резултат за критичност намалява.

Достъпност. Оценява се как е защитена целта и на какви отбранителни сили може да разчита. Тази оценка взема предвид географското разстояние, съществуващите системи (протоколи) за сигурност, политическите рискови и необходимите операции за проникване. При съвременните операции това обхваща и трудността при проникване в защитени и кодирани цифрови мрежи.

Възстановимост. Този критерий се фокусира върху времето, за което противникът може да възстанови дадена способност, в рамките на няколко часа, когато стратегическата стойност на целта е ограничена. Анализаторите приоритизират цели, които изискват дългосрочни цикли на ремонт или разчитат на външни, санкционирани вериги за доставки, които противникът не може лесно да заобиколи заради наложени санкции.

Уязвимост. Това свързва целта със специфичната оръжейна система или метод на бойно използване. Въпреки че връзката е важна, тя не е много уязвима, ако наличната сила не може да я унищожи с кинетични или киберсредства. Тук анализаторите търсят "ахилесовата пета" – специфичната точка, където малко усилие може да доведе до значителни резултати.

Ефект. След физическото унищожение на целта, аналитичните органи трябва да оценят стратегическите последици или дали действието ще възпре противника или ще провокира нежелана ескалация на напрежението. Този критерий гарантира, че тактическите действия са в съответствие с единните политически и стратегически цели, като тук се отчита общият наратив на конфликта.

Разпознаваемост. Разузнаването трябва да разграничава истинската цел от нейното визуално прикриване. Фактори като камуфлаж, измама или разполагане в градски условия усложняват разпознаваемостта. Правилното интерпретиране на разузнавателната информация повишава ефективността на мисията и намалява вероятността от приятелски огън или жертви сред цивилното население.

Анализаторите във военното разузнаване в повечето случаи трябва да прилагат количествена скала (обикновено 1–10, но също и 1–5) към всеки от посочените критерии. Агрегирането на тези оценки позволява изготвянето на структуриран набор от данни по важност на целите. Суровите данни обаче не заместват професионалната преценка. Тук анализаторите следва да придават по-голямо значение на специфични критерии като ефект и достъпност, в съответствие с мандата на конкретната мисия или решението на командира.

Матрицата CARVER е динамичен инструмент. С промяната на оперативната среда на бойното поле, анализаторите трябва творчески да преоценяват своите изводи, за да отразят промените в схващанията на противника за водене на бойни действия или неговия технологичен напредък. Матрицата насърчава системното мислене на аналитичните органи и разкрива точки на влияние в сложни враждебни мрежи, ставайки важен инструмент за планиране на операции на базата на добити от разузнаването данни.

Въпреки че не е предсказващ модел, тя служи като цялостна система за подпомагане на вземането на решения, свързвайки суровата разузнавателна информация с правилното планиране на операциите, за постигане на крайната стратегическа цел/цели. (Bifolchi, 2026)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Понастоящем анализаторите от разузнавателните служби са изправени пред трудната задача да разберат сложни глобални ситуации и проблеми. Те разполагат с широк набор от налична информация, но достъпът до нея, филтрирането на противоречиви данни и откриването на набори от данни, могат да представляват сериозни предизвикателства, свързани с бързо променящи се глобални взаимозависимости.

Разузнаването обхваща широк спектър от добиващи специализации, всяка от които е оформена от различни методологични основи и оперативни изисквания. Независимо от специфичните технически области, всяка позиция изисква организирано и критично мислене, вземане на разумни решения и умение за създаване на ясни, ориентирани към политиците оценки. Често повтаряният цитат "има лъжи, проклети лъжи и статистика", приписван на английския политик Бенджамин Дизраели, все още е в сила към съвременната информационна среда, характеризираща се с морета от данни. С толкова много налична информация може да се намери информация в подкрепа на всяка една гледна точка. Оценките на разузнаването, базирани на обработката на подобни обеми, трябва да бъдат строги както по отношение на логиката, така на събирането и интерпретирането им, за да се избегнат грешки като смесване на корелация и причинно-следствена връзка или нещо много по-сериозно, като например да се реши дали даден модел от данни показва, че определена държава се готви за война. Властимащите трябва да бъдат проницателни, да работят в тясно сътрудничество с разузнавателните служби, които са специализирани в добива и анализа на данните, да се интересуват за нива на достоверност на информацията и дали това не е целенасочена дезинформация, за да вземат най-правилните решения.

ЛИТЕРАТУРА

Мирчев, М. (2021). "Добиване на информация от открити и анонимни източници". София: Военна академия "Г.С. Раковски". Списание "Военен журнал", 2021 г., брой 4. с. 90-91, ISSN 0861-7392.

Baker, C D. (2003). "Tolerance of International Espionage: A Functional Approach". American University International Law Review, 19, no. 5 (2003): 1091-1113. from: https://digitalcommons.wcl.american.edu/cgi/viewcontent.cgi?referer=&httpsredir=1&article=1176&context=auilr

Bifolchi, G. (2025). "Cybersecurity Breakdown in Critical Infrastructure: A Strategic Security Risk to US Operational Networks". SpecialEurasia. May 8, 2025. from: https://www.specialeurasia.com/2025/05/08/cybersecurity-us-ot/

Bifolchi, G. (2026). "The CARVER Matrix in Strategic Targeting and Intelligence Assessment". SpecialEurasia. January 6, 2026. from: https://www.specialeurasia.com/2026/01/06/carver-matrix-intelligence/

Buren, G V. (2025). "Addressing the Gap within SIGINT PED Analysis with the Utilization of Artificial Intelligence". Line of Departure. April 1, 2025. from: https://www.lineofdeparture.army.mil/Journals/Warrant-Officer-Journal/Archive/April-2025/AI-for-SIGINT-PED/

Dixon, W and Beznosiuk, M. (2025)"Russia is Losing – Time for Putin`s 2026 Hybrid Escalation. RUSI". 19 December, 2025. from: https://www.rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/russia-losing-time-putins-2026-hybrid-escalation

Heuer, R J. (1999)"Psychology of Intelligence Analysis". Center for the Studies of Intelligence, CIA. 1999. p.14-16. from: https://www.ialeia.org/docs/Psychology_of_Intelligence_Analysis.pdf

SpecialEurasia. (2025). "Ucraina: il Traffico Illecito di Armi Potrebbe Aumentare il Rischio Geopolitico Regionale". December 26, 2025. from: https://www.specialeurasia.com/2025/12/26/ucraina-armi-traffico-rischio/

USGIF. (2023). "The AI – Enabled Analyst: The Future of Geospatial Intelligence". USGIF. May 2023. from: https://usgif.org/wp-content/uploads/2023/10/USGIF-AI_ML_May_2023-whitepaper.pdf

НЕСТАБИЛНОСТ, НАСИЛИЕ И ТЕРОРИЗЪМ В ПАКИСТАН ИЛИ КАК ЕДНА ЯДРЕНА ДЪРЖАВА НЕ УСПЯ ДА СТАБИЛИЗАРА СЕКТОРА СИ ЗА СИГУРНОСТ ПРЕЗ 2025 ГОДИНА

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Пакистан навлезе в 2025 г. на фона на нарастващо вътрешно напрежение, опитвайки се да стабилизира сектора си за сигурност. Страната е изправена пред сложна конфигурация, формирана от деструктивната дейност на множество насилствени, недържавни участници, преследващи различни цели, включително и такива, свързани с отделяне на територии от състава на Пакистан и управлението им по законите на Шериата. И тук логично възниква въпросът, ще се превърнели през следващите години Пакистан в нов халифат (емирство) в района на Азия. За първи път от години тази южноазиатска държава отбелязва много рязък скок на насилие от страна на войнстващите терористични и сепаратистки групировки. През 2025 г. на територията на Пакистан са извършени, по официални данни, общо 699 терористични атаки, което е увеличение с 34% в сравнение с 2024 г. Тази вълна от насилие отне живота на 1 034 души, което също е нарастване с 21% на броя на жертвите, свързани с тероризма. Близо 1 366 души са ранените. По данни от проучване, с използването на разузнаване с отворен код (OSINT), на Южноазиатския портал за тероризъм (SATP), Пакистан е претърпял през 2025 г. 1 709 терористични инцидента, при които са загинали около 3 967 души.

Според официалните данни, основната част от убитите - 437 души са от системата за сигурност - 174 полицаи, 143 военнослужещи от състава на Пакистанските въоръжени сили (ПВС), 107 са членове на Граничния корпус (ГК) и Гранична полиция (ГП), а 12 са жертвите, дадени от страна на паравоенните подразделения от Корпуса "Рейнджъри". Жертвите, сред цивилното население са 354 души. Броят на ликвидираните бойци от терористичните организации и групировки възлиза на 243, като част от тях са убити или при самоубийствени атаки, извършени от самите тях, или по време на контратерористични операции, проведени от силите за сигурност.

От 699 официално регистрирани терористични атентата през 2025 г., 454 атаки са извършени от религиозно мотивирани групировки, което показва рязко увеличение от този вид атаки – при 335 такива, регистрирани през 2024 г. В основата на религиозно мотивирания тероризъм стоят местното Движение на пакистанските талибани (ДПТ), като неговите бойци често организират и извършват атаки координирано с местни талибански фракции от групата "Хафиз Гюл Бахадур", "Лашкар-е-Ислам" и чуждестранната "Ислямска държава Провинция Хорасан" (ИДПХ). Посочените групировки са отговорни за смъртта на 679 и раняването на 881 души.

През изминалата година в Пакистан ескалира и етническото или субнационалистическото насилие, водено до голяма степен от въоръжените групировки, опериращи в провинциите Синдх и Белуджистан. Новосъздадената Революционна армия на Синдх (РАС) пое отговорността за 5 атентата, а бунтовническите групировки на белуджите извършиха 229 атаки, като 225 от тях са на територията на Белуджистан, 4 във вътрешността на Синд, включително и в провинциалната столица и най-големият град в страната Карачи. Насилието е извършено предимно от бойци на "Армията за освобождение на Белуджистан" (АОБ), "Фронтът за освобождение на Белуджистан" (ФОБ) и "Републиканската гвардия на Белуджистан" (РГБ). Атентатите, извършени от бунтовническите групировки на белуджите и синдхите през 2025 г са общо 234., в сравнение с 175 през 2024 г. Атентатите са отнели живота на 339 души и са ранили 476 други.

Тероризмът, свързан със сектантско насилие не отбеляза ръст през 2025 г. като в страната бяха регистрирани само 11 атентата, свързани със сектантска омраза, при които са загинали 16 и са ранени 9 души.

При 455 от атентата, или над 65% от общия брой регистрирани случая на насилие през 2025 г., цели на атаките са личен състав, конвои, постове или съоръжения на службите за сигурност и правоприлагане. Цивилни граждани са засегнати при 44 атаки, а 28 атентата са насочени срещу държавни служители, офиси, символи на държавната и обществена собственост. Близо 21 атаки са срещу чуждестранни работници, основно китайци, а други 12 атаки са насочени срещу предполагаеми шпиони или сътрудници на властите, работещи срещу терористичните и сепаратистки организации.

Терористите са извършили 22 атаки срещу политически лидери и работници, 24 са срещу търговски и промишлени обекти, 16 са атаките срещу железопътни линии и влакове. Племенни старейшини и членове на местни комитети за мир са били нападнати 20 пъти, 10 атаки са насочени специално към екипи за ваксинация срещу полиомиелит и техните охранителни, предимно полицейски служители.

За провеждането на атентатите, действащите на територията на Пакистан терористични организации са използвали разнообразни оръжия и тактики. През изминалата година са осъществени 22 самоубийствени атентата, терористите са открили директен огън с леко стрелково оръжие в 368 от случвайте, използвали са импровизирани взривни устройства (ИВУ) с различни видове експлозив и мощност при 161 атаки, а 58 са извършени с ръчни гранати. При 39 атаки са използвали саботажни и запалителни устройства, тактиката на обсада, вземане на заложници и отвличане, при 9 други атаки. Около 7 атаки са осъществени с минохвъргачки, 8 са ракетните удари, регистриран е и един атентат, завършил с обезглавяване. Нов момент в терористичната тактика на пакистанските бойци е използването на безпилотни летателни апарати (БЛА) при нанасянето на 18 удара.

Най-силно засегнати от терористичната дейност са пакистанските провинции Хайбер-Пахтунхва и Балуджистан, където са регистрирани 95% от атентатите. Провинция Хайбер-Пахтунхва, която е основната база за вербуване на терористи и поле за провеждане на оперативна дейност за ДПТ и т.нар. "местни табилани" от групата "Хафиз Гюл Бахадур", през 2025 г., е мястото където са извършени най-голям брой терористични инциденти - 413 атаки, отнели живота на 581 души и ранили 698. В тази част на Пакистан се забелязва не само увеличаване честотата на атаките, но и повишаване интензитета от силното им психологическо въздействащи върху местното население, което е предимно от пущунския етнос. По-голямата част от терористичната дейност в провинцията е била концентрирана в шест области - Северен и Южен Вазиристан, Бану, Танк, Лаки Марват и Дера Исмаил Хан - където са проведени 248 атаки, или над 60% от общия брой атентати в Хайбер-Пахтунхва. Около 73% от общия брой цели на терористите са били представители на органите за сигурност и правоохранителните органи.

Повечето пакистански анализатори считат, че южната част на провинцията е под контрола на ДПТ, а стратегически важните области Дера Исмаил Хан и Лаки Марват им осигуряват вход към провинциалната столица Пенджаб, който е важен център на икономическия и политически живот не само в Хайбер-Пахтунхва, но и в страната. Допълнително, Дера Исмаил Хан граничи с Белуджистан, а там от години съществуват центрове, контролиращи трафика на наркотици, мрежа, която ДПТ се стреми да използва, за да увеличи влиянието си

в тази част на Пакистан. Дейността на ДПТ в южната част на Хайбер-Пахтунхва ясно демонстрира нейните експанзионистични намерения. Вероятно, отвъд идеологическите мотиви пакистанските талибани искат да си осигурят места за убежище, където могат да се оттеглят, когато са изправени пред провали при по-интензивни контратерористични операции от страна на специалните военни и полицейските подразделения.

С близо 26% през изминалата година е увеличена терористичната активност в Балуджистан където се извършени 254 атентата, довели до 419 смъртни случая и раняването на 607 души. Атаките, извършени основно от различни белуджистански сепаратистки бунтовнически групировки в провинцията са се увеличили с над 30%. Оценява се, че те са силно въздействащи и добре координирани при блокиране на магистрали, обсади, вземане на заложници и отвличания на цивилни лица, които не са белуджи, атентати, насочени към сили за сигурност, железопътни линии/влакове и убийства на предполагаеми шпиони на властите. Като цяло насилието, свързано с белуджистанските терористи е регистрирано в 27 области, предимно централните, южните и югозападните райони на провинцията (Калат, Харнай, Болан, Нушки, Хуздар, Жоб и Кеч), като основна цел са били представителите на силите за сигурност.

В тази пакистанска провинция, на 10.12.2025 г., беше създадено ново бунтовническо формирование, имащо връзка и с Иран, наречено "Народен фронт Мобаризун" (МПФ). Той е коалиция от различни белуджистански сепаратистки организации. Определя се като белуджистанска, салафитско-джихадистка организация, действаща в югоизточен Иран и други белуджистански области, набиращи в състава си "търсещи свобода иранци", които са готови да предприемат "граждански действия" за да демонстрират своята солидарност с организацията.

За разлика от белуджистанските сепаратисти, религиозно мотивираните групировки ДПТ и ИДПХ са отговорни за 28 нападения в Балуджистан, като почти половината от тях са извършени в Кила Абдула и провинциалната столица Куета. Тези нападения са причинили смъртта на 80 души и са ранили 141. С изключение на едно нападение, срещу обект на военнослужещи в Панджгур, всички нападения от ДПТ и неговите клетки, опериращи в Белуждистан, са концентрирани в северните райони, граничещи с Афганистан и населени предимно с пущуни. ИДПХ действа активно в белуджистанските областите Калат, Мастунг и Куета, където извърши 7 атентата.

През 2025 г. ИДПХ понесе и значителни организационни загуби, които се отразиха върху оперативните й способности. Пакистан съдейства на Съединените щати за залавянето на организатора на атаката срещу американски военнослужещи, дислоцирани на летище Кабул, в района на Аби Гейт, Мохамед Шарифулах. Едновременно с това, голяма мрежа на ИДПХ, участваща във външни операции (задгранични атаки), е разкрита и разбита от пакистанските сили за сигурност в Белуджистан. Арестът на главния пропагандист и говорител на тази терористична организация Султан Азиз Азам и закриването на два ключови комуникационни възела, фондация "Илам" и "ал-Рауд", от Европол, също оказват негативно влияние върху оперативните възможности на терористите за пропаганда и водене на съпротива.

В провинция Синдх РАС е замесена в 5 атентата, извършени в Карачи, Хайдерабад и Джамшоро. ФОБ пое отговорност за една атака в Карачи, докато РГБ е свързана с 3 атаки по железопътни линии в Джакобабад и Шикарпур. ДПТ и групировката "Хафиз Гул Бахадур" участват в 8 атаки в Карачи, убивайки 8 души и ранявайки 3 други.

През 2025 г. в провинция Пенджаб са извършени 7 терористични атаки, което е спад с 11 инцидента в сравнение с предходната година. При тези атаки загиват 5 души, включително 4 терориста, 1 полицай, а други 2 са ранени. ДПТ поема отговорността за 6 атентата, всички проведени в област Дера Гази Хан, граничеща с Хайбер Пахтунхва, като основни цели са членове на силите за сигурност и полицията. Групировката на "Хафи Гул Бахадур" е отговорна за едно нападение в Лахор, което е насочено срещу полицейския участък в провинциалната столица, при което е убит началникът на полицията Курбан Али.

Федералната столица на Пакистан Исламабад също не беше подмината от терористичната вълна. Срещу съдебния комплекс, намиращ се в централната част на столицата е извършен самоубийствен атентат, при които загиват 12 души. Отговорността за взрива е поета от "Джаматул Ахрар", фракция на ДПТ. В началото на тази година, на 06.02.2026 г. отново в Исламабад, е извършен самоубийствен атентат срещу шиитска джамия, намираща се в покрайнините на столицата. По официални данни, експлозия е отнела живата на 169 души. Отговорността е поета от Ислямска държава провинция Пакистан, която е клон на ИДПХ. Задържани са четирима от организаторите на атаката, които и ръководителят на групата, който е от афганистански произход. Част от анализаторите са на мнение, че този атентат е част от регионалното съперничество между шиити и сунити и е страничен ефект от напрежението между Иран и Саудитска Арабия в Пакистан. Счита се, че подобни действия може да доведат до допълнително влошаване на обстановката за сигурност в региони като Хайбер-Пахтунхва и Белуджистан, където живеят най-големите шиитски общности.

В Гилгит-Балтистан са осъществени 3 нападения, включително 2 в област Диамир и едно в провинциалната столица Гилгит. При тези инциденти загиват 3 служители по сигурността, включително 2 доброволци и един служител на ГК, а 6 други са ранени. Едно от нападенията има религиозен характер, докато отговорността за останалите 2 е поета от ДПТ и неговите филиали, действащи на територията на тази провинция.

Почти през цялата 2025 г. се наблюдаваше засилено напрежение по протежение на границите на Пакистан с Индия и Афганистан. Бяха регистрирани общо 49 инцидента с насилие, включително въоръжени нападения и трансгранични сблъсъци (31 с Афганистан и 18 с Индия). Те водят до отнемане живота на 403 души – сред тях 293 бойци на различни терористични организации, 47 членове на пакистанските сили за сигурност и 63 цивилни от пакистанска страна. Раниха са 282 души.

Напрежението по пакистанско-индийската граница ескалира рязко през м. май 2025 г., когато 11 от 18-те регистрирани инцидента стават в рамките на един месец. Тези сблъсъци водат до 76 смъртни случая и 218 ранени. Ескалацията започва на 07.05.2025 г. когато индийските военновъздушни сили извършват нощни нападения в пакистанската част на Азад Джаму и Кашмир и множество градове в провинция Пенджаб, изстрелвайки ракети от индийското въздушно пространство. Ударите предизвикват сериозно напрежение между двете страни, предимно по "Линията на контрол", довело до размяна на артилерийски и минохвъргачен огън и използването на БЛА, от страна на Индия. Пакистанският отговор е свързан с прехващането и свалянето на пет индийски изтребителя и извършването на ракетни и въздушни удари по цели в Индия.

Границата между Пакистан и Афганистан, минаваща по т. нар. "Линия Дюранд" остава нестабилна през цялата 2025 г. Отбелязани са 31 инцидента, свързани с насилие, довели до 327 смъртни случая – включително ликвидирането на 293 терориста, опитващи се да преминат в Пакистан, както и убийството на 33 пакистански служители от силите за сигурност и един цивилен гражданин. Ранените са 64 души. Повечето от тези инциденти се случили на територията на провинция Хайбер-Пахтунхва (21), а останалите в регионите Чаман и Жоб, в Белуджистан.

Отношенията между Исламабад и Кабул се влошават допълнително след като на 11.10.2025 г. афганистанските сили откриват с нищо непровокиран огън по гранични пунктове, дислоцирани в Хайбер-Пахтунхва и Белуджистан, за да подпомогнат инфилтрирането на бойците на ДПТ на пакистанска територия. Пакистан отговаря с контраоперация, атакувайки позиции на афганистанските талибани, намиращи се от другата страна на "Линия Дюранд", в районите от Аранду в Читрал до Ангур Ада и в областта Южен Вазиристан на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ). Загинаха 23 пакистански войници и повече от 200 бойци от тази терористична организация. Независимо от постигнатото споразумение за прекратяване на огъня, след преговори на високо ниво, проведени в Доха, до края на изминалата година граничните пунктове останаха затворени за движение на цивилно население и търговски трафик, отваряйки периодично само за репатриране на афганистански бежанци и улесняване на хуманитарната помощ, доставяна от ООН.

Посредничеството на Катар и Турция осигурява единствено крехко прекратяване на огъня и нормализиране на двустранните отношения за един кратък период от време. Според някои анализатори Пакистан обмисля активизиране на политиката си за смяна на режима в Афганистан. Появяват се данни, че властите в Исламабад и политическите противници на талибаните от бившия Северен алианс са започнали тайни преговори, по-специално между Пакистан и Националния фронт на съпротивата ("Джабх-е Мели"), воден от Ахмад Зая Масуд, син на предишния командир Ахмад Шах Масуд, ветеран от конфликта с първия режим на талибаните.

Допълнително напрежение в двустранните отношения внася и нежеланието на талибаните, управляващи в Кабул, да прекатерят отношенията си с ДПТ. Кризата се задълбочава и се превъръща в ябълка на раздора след като втория кръг от преговори между двете страни, проведен в Истанбул, на практика се провали. Исламабад от години настоява афганистанските талибани да оттегли подкрепата си за ДПТ и да спрат да му предоставят безопасни убежища в провинциите Пактика, Хост, Нангахар и Кунар, подготовка, въоръжение, както и възможности за планиране на атаки срещу Пакистан. Федералното правителство на Пакистан твърдо заявява, че идеите на ДПТ пакистанската държава да се откаже от властта си в провинция Хайбер-Пахтунхва и ФАПЗ, както и да позволи налагането на талибански стил на управление чрез законите на Шариата там са неприемливи и подкопават отношенията между двата "братски пущунски народа" (братя-близнаци). Част от местните анализатори са на мнение, че това е безпрецедентна атака към Афганистан, сигнализираща за промяна в политиката от страна на Исламабад, както и че той вече е готов да се изправи директно срещу талибаните, за да реши своя проблем с ДПТ.

Друг дестабилизиращ фактор в пакистанско-афганистанските отношения се оказва забраната на талибаните от 2022 г. за производството на опиумен мак и хероин, което води до възникването на един по-скрит и адаптивен пазар на синтетични наркотици в Афганистан. Нарасналото производство на метамфетамин, подхранвано от наличието на големи пространства от растението ефедра (Ephedra distachya) в страната, създава нов поминък и нова индустрия за местното население, който да запълни т.нар. "хероинов глад". Това увеличава контрабандата на синтетични наркотици към и през Пакистан, Иран и бившите съветски републики, процес който на практика не може да бъде контролирано от афганистанските талибани. Това създава ескалация на обстановката за сигурност в региона, свързан със заливането на пазарите с евтини наркотици.

Всичко посочено по-горе води до логичния край, който шокира международната общност – двете "братски държави" започнаха на 27.02.2026 г. военен конфликт и в момента се намират в състояние на война. Пакистан извършва въздушни удари по цели в Кабул, Кандахар и Пактика в рамките на операция "Праведен гняв", след офанзива на талибаните срещу военни постове в шест гранични провинции, като пакистанският премиер Шехбаз Шариф заявява, че силите му ще "смажат" агресора. Говорителят на талибаните Забихула Муджахид от своя страна съобщава, че групировката ще отмъсти за нападението и предупреждава за "започването на една дълга война". Преминаването от гранични престрелки към целенасочени удари по националните столици е ясен сигнал за пълния срив в архитектурата на регионалната сигурност. В началото на м. март 2026 г. отново в двустранните отношения е изваден един от най-старите териториални спорове в Азия, този за държавната граница между Афганистан и Пакистан, известна като Линията "Дюранд". В свое интервю министърът на отбраната в правителството на талибаните молла Мохамад Яков определи "Дюранд" като основна "точка на триене" в афганистанско-пакистанските отношения. Той призна официалното пакистанско предложение за окончателно признаване на линията като международна граница и го окачестви като крайъгълен камък в политиката за деескалация на напрежението между двете страни. За Исламабад признаването на границата предоставя потенциален "изход" от вътрешната криза, свързана със сектора за сигурност. На фона на високата вътрешна нестабилност, осигуряването на западната граница би позволило на въоръжените сили на Пакистан да преразпределят ресурси към укрепване на приграничния район с Индия. Независимо от това как ще завърши войната, разрушаването на трансграничните племенни линии може да съживи пущунския етнонационализъм, създавайки плодородна почва за набиране на антидържавни участници. За талибаните, узаконяването на Линията "Дюранд" от колониалната епоха заплашва идеологическата им чистота и би могло да задълбочи фракционните разриви между "прагматици" и "хардлайнери".

Този конфликт създава значителен геополитически риск за Китай, който официално включва Афганистан в инициативата "Един пояс, един път" през август 2025 г. Продължаващите военни операции правят транспортния маршрут Кабул-Пешавар опасен за китайските специалисти, като по този начин възпрепятстват значителните дългосрочните инвестиции, необходими за добива на мед и литий. От друга страна военните действия изправят Иран пред ограничението от потенциален масов приток на бежанци и то по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Налага се изводът, че бъдещото ескалиране на конфликта между Пакистан и Афганистан повишава геополитическия риск в региона, компрометирайки стратегиите на регионалните и международните заинтересовани страни.

Оценява се, че една продължителна и пълномащабна война между Пакистан и Афганистан ще бъде нова катастрофа за тази част на света. Подобен вариант ще доведе до по-нататъшната дестабилизация на сектора за сигурност, ще окуражи терористичните групи и чуждестранните бойци, търсещи убежище от други части на света и те отново ще се съберат в разкъсаните от война райони на Афганистан и Пакистан.

От влошените отношения между двете съседни държави се възползва пропагандната машина на ИДПХ. След близо едногодишно прекъсване терористичната организация възстанови в началото на м. февруари 2026 г. издаването на списание "Гласът на Хорасан", на пущу и английски език, демонстрирайки цялостна медийна стратегия, насочена към местното население, регионалните съперници и международните партньори. В близо 133 страници се разглеждат въпроси, свързани с религия, идеологии и политически послания. Описани са като "победи" атаките на бойци от ИДПХ срещу турските сили за сигурност, нападение срещу хотел в Кабул, убийствата на китайски специалисти, както и атентати, извършени в Пешавар и Сидни. В списанието е отделено особено място на враждебност към ДПТ и Ислямски емират Афганистан, съчетано с използването на пренебрежителен език, насочен към пакистански религиозни учени и пущунски националистически политически фигури като Манзур Пащин (основател и ръководител на движението Пущунски Тахафуз), Мохсин Давар (бивш управител на област Северен Вазиристан) и Али Вазир (видна политическа фигура от Южен Вазиристан). Фокус е поставен и върху джихадистката идеология, религиозното обучение, както и осъждането на деобандизма (религиозна ислямско тебение), изповядван от афганистанските талибаните. Правителството на талибаните е критикувано и заради твърденията, че е готово да даде отново авиобазата Баграм на САЩ, по изричното настояване на президента Доналд Тръмп.

Основният извод, който се прави е, че през 2026 г. дейността на ИДПХ ще се фокусира върху делегитимирането на религиозната власт на талибаните в Кабул, подкопаване на подкрепата му за ДПТ и дискредитирането на значими националистически политически фигури сред пущунските общности, живеещи в Афганистан и Пакистан. Целта е утвърждаването на тази терористична организация като единствен легитимен глас за джихадизма Централна и Южна Азия.

На този фон, през 2025 г., регионалният враг на Пакистан, Индия полага значителни усилия, опитвайки се да внесе нови моменти в геополитиката на региона. Промяната в позицията на индийското правителство към режима на талибаните е мотивиран преди всичко от схващането, че Ню Делхи иска да предотврати повторното превръщане на Афганистан в център на войнственост и тероризъм, който заплашва сигурността на Индия, независимо че те представляват "по-малкото зло" в сравнение с "Ал Кайда" и ИДПХ. За талибаните, подобряването на отношенията с Индия е опит за легитимиране и излизане от дипломатическата им изолация. Те искат също така Индия отново да се превърне във важен икономически партньор за развитие на Афганистан, а Индия от своя страна не скрива амбициите си да засили регионалната си доминация. Тя разчита на пристанището Чабахар в Иран за активизиране на търговските връзки с Афганистан и Централна Азия. Подобряването на отношенията с Кабул би могло да доведе до по-нататъшно увеличение на търговията между двете страни по този маршрут, особено след затварянето на границата Атари-Вагах между Индия и Пакистан след военния конфликт между тях през пролетта на 2025 г.

Нестабилността в сектора за сигурност на Пакистан през 2025 г., както и невъзможността на федералното и провинциалните правителства да ограничат, макар и в минимална степен терористичната активност, поставя няколко екзистенциални въпроса. В регионален мащаб те са свързани с бъдещото развитие на двустранните отношения с афганистанските талибани и ограничаване на тяхната подкрепа за пакистанските терористични организации като ДПТ, местните талибански фракции, групировката на "Хафиз Гюл Бахадур" и "Лашкар-е-Ислам", които продължават да са основен деструктивен фактор, особено по граничните райони между Пакистан и Афганистан.

Налага се извода, че решение следва да бъде намерено и по отношение ограничаване на терористичната активност на ИДПХ на територията на страната, която продължава да укрепва, създавайки свои нови структури и разширявайки дейността, основно в най-богатата на природни ресурси пакистанска провинция Белуджистан. Оценява се, че тази терористична организация поддържа оперативен импулс, като организираните от нея атентати имат голямо психологически въздействие и подчертана смъртоносна ефективност.

Повечето анализи, свързани с обстановката за сигурност в Пакистан показват, че отрядите на ИДПХ са съперничеща се сила на ДПТ, особено в районите на Северен Вазиристан и Бану. За да се справят успешно с това съперничество и за да могат да противодействат на ИДПХ, през 2025 г. пакистанките талибани създадоха свое ново въоръжено подразделение, наречено "Итехадул Муджахидън Пакистан", което действа в посочените райони. Официални пакистански правителствени доклади потвърждават, че бойци от ДПТ успешно са се интегрирали и ръководят в "сянка" местните пущунски общности в провинция Хибер-Пахтунхва, като разчитат на това за ограничаване влиянието на ИДПХ.

Другото критично предизвикателство пред пакистанските власти е свързано с вземането на мерки, които да ограничат драстично терористичната активност на АОБ и ФОБ, които играят водеща роля в ескалация на напрежението в Белуджистан, използвайки саботажи, палежи, отвличания на хора и координирани атаки с помощта на различни по мощност оръжия, както и атентатори самоубийци, които до 2023 г. не бяха част от техния арсенал. Тази промяна е съпроводена със значително увеличение на операциите с голямо въздействие срещу елементи от критичната инфраструктура на провинцията, отвличания и вземане на заложници и т.н., които допринасят за засилване на терористичната активност в цялата провинция.

Тенденцията за засилване на напрежението в провинция Белуджистан вероятно ще се запази и през настоящата година. Показателно за това е, че в края на м. януари 2026 г. АОБ извърши една от най-големите си терористични атаки срещу щаба на ГК в провинциалната столица Куета, полицейски участъци, пазари, банки, болници и училища, намиращи се в областите Гуадар, Мастунг и Нушки. Атентатът е бил комбиниран – започва със самоубийствена атака, след което се открва масиран огън с лекострелково оръжие. Убита са 17 представители на ГК и полицаи, както и 31 цивилни граждани. Заместник-министърът на вътрешните работи на Пакистан, Талал Чаудри, заяви, че "нападателите са влизали на обществени места, преоблечени като цивилни, използвали са гражданите като човешки щитове и са атакували безразборно обикновени хора". В отговор на този атентат силите за сигурност започват контратерористична операция под кодовото название "Черна буря", ликвидирайки 145 бойци на АОБ.

Обективният анализ на оперативния капацитет на белуджистанските бунтовнически групировки, съчетан с успешното им инфилтриране в управленските структури на местните етнически общности показва, че те представляват сериозно и многоизмерно предизвикателство за федералното правителството Пакистан и неговите служби за сигурност.

Дълги години политиците и военните в Пакистан не успяват да намерят най-успешната формула за борба срещу проявите на тероризъм, използвайки само сила и налагането на административни ограничения. Редица водещи изследователски институти в областта на сигурността, намиращи се в Исламабад, Карачи и Лахор, предлагат свои виждания за стабилизиране на сектора за сигурност в страната. На първо място те поставят въпроса за формиране на държавна политика, свързана с нулева толерантност към терористичните групи - без преговори с тях, освен ако те не се откажат доброволно от насилието. Разработване и прилагане на механизми за общонационална политика за противодействие на екстремизма и пълно ревизиране на Националния план за действие, който от години няма никаква ефективност.

Увеличаване на капацитета и ролята на гражданските правоприлагащи органи, особено на провинциалните полицейски отдели за борба с тероризма в Хайбер-Пахтунхва и Балуджистан (техните функции са силно ограничени през 2008 г., като основната отговорност за борба срещу тероризма в Пакистан е поета от Междуведомствената служба за разузнаване, бележка на автора), за по-добро справяне с терористичните заплахи чрез структури, вкоренени в общността.

В другите предложения се акцентира върху подобряване на бдителността и координираните усилия между службите за сигурност и правоприлагащите органи, иницииране на всеобхватен диалог с местните общности и представители на различните политически, етнически и социални групи, за да се изолират бойците от терористичните организации и да се спечели доверието на различните общности и подкрепата за усилията за борба с тероризма. Не на последно място се дава път на инициативи, гарантиращи спазването на правните рамки и основните права на бунтовниците или терористи, решили да се предадат и да сложат оръжие, така че държавата и нейните институции да запазят своята легитимност и обществено доверие.

Има идеи за възстановяването на органите за местната съпротива срещу терористичната дейност в провинция Хайбер Пахтунхва. В няколко района местните пущунски общности са преминали от неофициално сътрудничество със силите за сигурност към открито сътрудничество с тях, включително и участие в съвместни контратерористични операции. Обединявайки се срещу действията на терористичните организации пущунските племенни джирги (съвети) възраждат един позабравен традиционен механизми, който може ефективно да лишаване на бойците от местно присъствие и легитимност.

Федералните структури на Пакистан през 2025 г. се опитват да намерят решение и на още един проблем, касаещ обстановката за сигурност. Той е свързан с бързото и трайно преодоляване на политически различия между федералното и провинциалните правителства относно разногласията за обхвата на военните операции, употребата на сила, използването на БЛА и репатрирането на афганистанските граждани в родината им. Допълнителна несигурност внасят и парламентарните дебати за бъдещо обединение на ФАПЗ в състава на провинция Хайбер-Пахтунхва. Подобни дискусии рискуват да съживят стари спорове и страхове, свързани с граничната сигурност, идеята за "добрите и лошите талибани" и способността на местните комитети за мир да защитят собствената си територия, без помощта на държавните институции.

Като цяло в пакистанското общество доминира схващането, че е крайно време за изготвянето на една съгласувана и деполитизирана стратегия за борба с тероризма – такава, която преодолява федералните и провинциалните разделения, осигурява линията "Дюранд" чрез сътрудничество с Афганистан и дава приоритет на защитата на гражданското население пред политическото говорене и печелене на електорални дивиденти. Тук акцент се поставя върху засиления съвместен контрол по съвместната граница, обмена на разузнавателна информация, координираните действия на патрулите от двете страни за осъществяване на целенасочен контрол по известните маршрути за преминаване на границата от терористите, което наред с продължаващите дипломатически ангажименти може да доведе до ограничаване на трансграничната престъпност в региона.

Паралелно с това се препоръчва да се извършат реформи в преориентиране в стратегически важни сектори като:

- подобряване на икономическото и инфраструктурното развитие в районите, засегнати от терористичната дейност;

- ускоряване на процеса на политически, административни и съдебни реформи в племенните райони;

- подразделенията на специалните сили, ангажирани в борбата среща тероризма в племенните райони, които са на фронтовата линия в борбата с ДПТ и други войнствени групировки, да бъдат обучени на съвременни тактика за противодействие на тероризма и оборудвани с най-новите оръжия и оръжейни системи, за да намалят загубите си при провеждане на контратерористични операции;

- ограничаване ролята на медресетата и въвеждането на нови програми в училищата, колежите и университетите, изградени на съвременна основа, за да се образоват младежите от племенните райони в съвременните достижения на пакистанската и чуждестранната науки и технологии. Наред с образованието, трябва да се създадат възможности за трудова заетост, за да се предотврати обръщането на младежите от племенните райони към незаконни начини за препитание и изкарване на финансови доходи.

Някои анализатори обаче изразяват опасения, че официалните пакистански власти може да повторят цикъла си на капитулация пред ДПТ, постигнат под натиска на провинциалните власти в Хайбер-Пахтунхва и да позволят на терористите известно влияние и местна автономия. Тази идея не е нова. Тя датира от споразумението, постигнато в областта Суат през 2009 г., когато федералното правителство на Пакистан позволи на "Техрик-е-Нифаз-е-Шариат-е-Мухамади" ("Движение за налагане на ислямските закони"), радикална мюсюлманска организация, а малка по-късно клетка на ДПТ, да наложи управление съгласно законите на Шериата в района Малаканд. Този ход само окуражава пакистанските терористи, подкрепяни от "Ал Кайда" и въвежда нова ера на страх и беззаконие в региона, граничещ с Афганистан.

При отчитане на новите реалности за борба с тероризма, ръководството на Пакистан следва да се съобрази и със значително по-доброто технологично и военно оборудване на бойците от ДПТ, които използват оръжия, останали на територията на Афганистан след американското оттегляне през лятото на 2021 г. Подобен факт внася качествено нов елемент при организиране и провеждане на контратерористичното противодействие от страна на пакистанските сили за сигурност.

Разследващи доклади на журналисти от водещи медии в страната разкриват, че пакистанските талибани използват при своите нападения в районите на ФАПЗ много по-модерни и смъртоносни оръжия като квадрокоптерни БЛА, модифицирани да пускат ИВУ – предимно снаряди от гранатомети от типа GP-25 и малки снаряди за минохвъргачни. За да изпреварят пакистанските сили за сигурност, те често променят честотите на БЛА, за да избегнат системите за заглушаване.

С безпокойство се отбелязва и фактът, че терористите масово използват модерни стрелкови оръжия като щурмови пушки M-4 и M-16, снайперски пушки M-24, устройства за нощно виждане, термовизионни мерници и боеприпаси със стоманена сърцевина калибър 5,56 мм. Това оборудване им позволяваше да ликвидират служители от силите за сигурност на разстояния до 1 500 метра и в някои случаи да пробиват стандартни бронежилетки, които те носят. Снайперистите, използващи термооптика, се оказват особено смъртоносни, често насочвайки се към служители на реда през нощта, когато видимостта е най-ниска. Експерти по сигурността предупреждават, че ако въвеждането и използването на тези оръжия продължи в бъдеще, то това би повишило значително негативните залози за стабилизиране на обстановката за сигурност в региона и би могло рязко да ескалира насилието, извършвано от терористичните организации.

Поставянето на основното ударение в областта на сигурността върху дейността на ДПТ и през 2026 г. има своите доводи. Освен най-мощната и дестабилизираща сила, влошаваща от години обстановката за сигурност в Пакистан, тази терористична организация има своя широка стратегия за подкопаване на държавната власт. Атаките срещу формални и неформални структури на администрацията и силите за сигурност, създава реално усещане за вакуум в управлението на федерално и провинциално ниво. Ударите по "меки цели" на администрацията предлагат привлекателна възможност за ДПТ да демонстрира силата си, заедно с увеличаване на насилието. Такива методи, които по своята същност са непредсказуеми, допълнително задълбочават чувството за нестабилност и подкопават общественото доверие в способността на държавата да поддържа реда и закона.

Насилието обаче е само един инструмент в ръцете на пакистанските талибани, тъй като те се стремят да се позиционира като алтернативен център на властта в страната, възползвайки се от съществуващите местни проблеми, свързани с безработица, липсата на доходи, образование, здравеопазване и т.н., както и с пущунския национализъм и религиозните послания, които отправя. Ръководството на ДПТ умело експлоатира чувствата на местните пущуни, манипулирайки идеите, че те имат общ противник в лицето на пакистанските сили за сигурност, които местните обвиняват в извършване на сериозни нарушения на правата на човека под претекст за операции срещу тероризма.

През 2026 г. вътрешният пейзаж на обстановката за сигурност на Пакистан до голяма степен ще зависи от развитието на отношенията му с режима на афганистанските талибани по отношение на предизвикателствата, свързани с дейността на ДПТ.

От общо десет държави Пакистан е класиран като втората най-засегната от тероризма страна в света за 2025 г. Това го поставя в много неблагоприятна позиция, редом с развиващи се държави като Буркина Фасо, Мали, Нигер и Нигерия, където слабото управление и продължаващите бунтове подхранват перманентна нестабилност. Влошената обстановка за сигурност има и негативни икономически последици, свързани с рязко намаляване на преките чуждестранни инвестиции, като мултинационалните корпорации изпитват сериозни колебания да инвестират дългосрочно в Пакистан поради опасения за сигурността. Най-сериозен е спадът на китайските инвестиции, особено в рамките на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC). Атаките срещу китайски работници и специалисти, работещи в различни жизненоважни за Пакистан инфраструктурни проекти, принудиха Пекин да поиска засилени мерки за сигурност, особено в провинция Белуджистан, което увеличи разходите за правене на бизнес в Пакистан. Редица международни фирми намаляват дейността си или напускат пакистанския пазара изцяло, заради влошената бизнессреда и повишаването на оперативните разходи, които компаниите плащат за сигурност и застраховки. Много индустрии, особено в провинциите Белуджистан и Хайбер-Пахтунхва, се сблъскват със сериозни смущения при доставянето на суровини и материали поради нестабилността във веригата за доставки, породена от несигурната среда за сигурност, което принуждава редица предприятия с чуждестранно участие да ограничат дейността си.

Трансграничната търговия също пострада значително през 2025 г., като терористичните атаки нарушиха ключови търговски пътища. Износът на Пакистан за Афганистан бележи спад с близо 30%, а опасенията за сигурността в Белуджистан водят до спад в търговията с Иран. Международните корабни и логистични компании налагат по-високи рискови такси върху товари, пътуващи за Пакистан, което оскъпява вноса и износа на стоки.

Непрекъснато нарастващите разходи в сферата на сигурността принуждава федералното правителството да пренасочва голяма част от финансовите средства от перспективни проекти за развитие на икономиката, към мерки за борба с тероризма, което допълнително усложнява фискалните предизвикателства. Разходите за отбрана се увеличиха близо 15% през изминалата година, намалявайки средствата за важни области като икономика, образование и здравеопазване.

Туристическият сектор, който през последните години показва признаци на възстановяване, претърпява сериозен удар през 2025 г. Северните райони на Пакистан, център за посещения от местни и чуждестранни туристи, отбелязват рязък спад на интерес поради опасения за сигурността. Международните авиокомпании повишават разходите за застраховки за пътуване със самолет до Пакистан, което допълнително ограничава потока на потенциалните посетители. Възприятието за Пакистан като високорискова дестинация продължава да ограничава способността му да привлича както чуждестранни туристи, така и инвеститори.

Политически мотивираното насилие водят и до изтичане на мозъци като квалифицирани специалисти, особено в областта на информационните технологии, инженерните науки и медицината, които напускат страната в търсене на по-безопасни възможности в чужбина.

Финансовият сектор също усеща въздействието на влошаващата се среда за сигурност в Пакистан, като международните кредитори и агенциите за кредитен рейтинг понижиха икономическите перспективи на страната. По-високото възприятие за риск води до увеличени разходи по заеми, което прави по-скъпо за Пакистан осигуряването на международни заеми. Зависимостта на федералното правителство от Международния валутен фонд и други финансови институции за спасителни мерки се засилва, ограничавайки способността му да прилага независими икономически реформи.

Все по-чувствителен за региона на Централна Азия, включително за Пакистан и Афганистан, става казусът, свързан с трудовата миграция, често повлияна от климатичните промени, която е реална пресечната точка с потенциалните рискове за сигурността при разширяващата се радикализация. Културните сътресения, икономическата маргинализация и ограничените езикови умения в повечето случаи възпрепятстват адаптацията и интеграцията на мигрантите в новоприетите общества, което ги тласка в лоното на екстремистки наративи и радикализация.

Въпреки че отношенията между Пакистан и Афганистан в момента са крайно обтегнати, Исламабад демонстрира гъвкавост във външната си политика. През м. юли 2025 г. външните министри на Афганистан, Китай и Пакистан се срещат в Кабул, за да обсъдят задълбочаване на сътрудничеството, включително разширяване на китайско-пакистанския икономически коридор в Афганистан. Това се случва в момент, когато Исламабад се стреми да поддържа дългогодишните си отношения с Китай, като същевременно задълбочава отношенията си със САЩ и подписва отбранителен пакт със Саудитска Арабия. Следващите години ще покажат дали Пакистан може да издържи на противоречията на тази външна политика. Очевидно е, че в цяла Южна Азия се наблюдава пренастройване на отношенията. Докато Афганистан се приближава към Индия, тъй като отношенията с Пакистан се влошават, Бангладеш подобрява и развива отношенията си с Пакистан на фона на регионалното напрежението с Индия.

Всичко изложено до тук ясно показва, че Пакистан изпитва много сериозни икономически, финансови и политически предизвикателства в своето развитие, свързани с непрекъснато влошаващата се вътрешна и регионална среда за сигурност. Усъвършенстването на механизмите за противодействие на тероризма – от правни до военни/полицейски антитерористични и контратерористични операции, подобряването на механизмите за обмен на разузнавателна информация и ангажирането с дипломатически усилия с Афганистан, са критични моменти за намаляване на негативните последици от въздействието на тероризма. С продължаващото разрастване на терористичната дейност, както по отношение на методите му, така и с разширяване на влиянието му в различни райони на страната, се поставя и един екзистенциален въпрос: Може ли ядрена сила като Пакистан да се освободи от цикъла на насилие и икономическа нестабилност или ще продължи да агонизира под тежестта на предизвикателствата пред своята сигурност ? Обективният и безпристрастен анализа на актуалната обстановка за сигурност, поне за сега, на дава обнадеждаваща прогноза.

СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА РАЗУЗНАВАНЕТО И НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ ОТ ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ В УКРАЙНА И ИЗРАЕЛ

доцент д-р Мирослав Мирчев

Военна академия "Г. С. Раковски"

Абстракт: В доклада са разгледани въпроси, свързани с бурното навлизане в дейността на разузнавателните служби на изкуствения интелект, добиването на информация с отворен код и квантовото декриптиране. Направен е анализ и са посочени реални примери за това как бойните действия в Украйна, Ивицата Газа и Ливан променят воденето на разузнавателната дейност.

Ключови думи: разузнаване; разузнаване с отворен код; изкуствен интелект; "Хизбула"; "Хамас"

През последното десетилетие глобалната среда за сигурност претърпя дълбоки структурни промени, променяйки както характера на заплахите, така и изискванията, поставени пред разузнавателните служби. Разузнаването вече е повече от информация, то е прозрение, което помага на политиците и военните да избегнат стратегическа изненада. Средствата за постигане на това предимство до голяма степен вече са без значение. Днес компютрите и информацията, които те съхраняват, определят новия облик на съвременното разузнаване благодарение на приблизително 400 милиона терабайта данни, които светът произвежда всеки ден. Това море от информация прави анализът с отворен код (OSINT) по-лесен и по-ефективен от всякога, но същевременно поставя и много въпросителни относно бъдещето на традиционното събиране на разузнавателни данни, чрез вербовката на агенти (HUMINT).

В годините на Студената война добиването на разузнавателната информация беше трудно. Достъпът до нея е рисков, но ценен фактор, което оправдава извънредните мерки за получаването ѝ, включително и със сериозен риск опасност за живота на оперативните работници. Парадоксално е, че днес е обратно. Информацията е евтина, но обработката и дешифрирането ѝ е скъпо. Истински тайни за разузнаването все още съществуват, но те са по-редки и балансът на разходите и ползите за добиването им е променен.

Съвременната индустрия и новите технологии предоставят много възможности, които променят видовете разузнаване. До преди двадесет години трудно за обработка е морето от информация, а понастоящем бурното навлизане и разпространение на инструментариума на изкуствения интелект (ИИ) и нововъзникващите възможности за квантово декриптиране, позволяват на разузнавателните служби да разширят значително обема на данните, които ползват в ежедневната си работа. Това дава поле за съществена изява на агентурни категории, моделирани на базата на ИИ като този тип системи могат да извършват различни действия от името на потребителите (разузнавателните служби), без човешки надзор – да планират действия, да използват софтуерни инструменти и да извършват поставени задачи. Квантовото декриптиране, наричано от някои автори още "Квантов апокалипсис" е моментът, в който квантовите компютри ще могат да разбиват сегашните криптографски методи за части от секундата. С напредването на квантовите технологии сегашните методи за защита на информация ще станат абсолютно уязвими.

Тези тенденции се комбинират взаимно и дават ясно направление за бъдещето на разузнавателната дейност – от едната страна тя е свързана с бързо разширяващото се пространство от данни с отворен код, които могат да дават насоки, идеи и направления, но от друга страна – да породят объркване вследствие на целенасочена дезинформация, в зависимост от начините, по които националните информационни служби използват OSINT. Другата трайна тенденция е свързана с ограничаване на възможностите на разузнавателните структури да извършват тайни (нелегални) операции в различни точки на света (ODNI Office of the Director of National Intelligence 2022, рp. 7–8).

Операции с използването на човешкия фактор (агентурни операции), някога основната част от шпионската дейност, са променени драстично през последните две десетилетия благодарение на разпространението на новите технологии и масовото използване на биометрични данни за самоличност. Биометричните паспорти правят пътуването с чужда самоличност, касаещи нелегалните разузнавачи и нелегални агенти много по-трудно, а фалшивите самоличности бързо могат да бъдат уличени благодарение на базата данни, събирана десетилетия в социалните медии, която да ги потвърждава. Освен това, всеки мрежови компютър, намиращ се на граничен пункт има възможността незабавно да провери фактите в миналото (Oerlemans & Langenhuijzen 2024, p. 5).

Последните военни конфликти в Украйна и Израел отново показват силата на разузнаването при воденето на съвременните бойни действия. Конфликтът в Украйна е революционен по отношение на разузнаването в две направления. Това е първата война с масово използване на OSINT, като разузнавателната дейност, извлечена от краудсорсинг (потенциалните човешки източници) информация, прави както тактическа, така и стратегическа разлика. Публично достъпните данни са от ключово значение за широк обмен на информация както на високо ниво – между съюзниците, така и на тактическо ниво – между воюващите на терен подразделения. Второто направление е свързано с решението на администрацията на президента Джо Байдън да разсекрети разузнавателна информация, която показва, че Русия е на път да атакува Украйна, от което може да се направят два извода – разкриването на плановете на Кремъл не възпира Русия от нахлуване, но помага за отхвърляне на нелепи наративи за липсата на воля и мобилизиране на съюзниците на Киев да окажат помощ на страната срещу руската офанзива.

Болшинството анализатори определят войната в Украйна като първата, в която разузнаване с отворен код има приоритетно значение. Според генерал Джим Хокенхъл, командир на стратегическото командване на Обединеното кралство, OSINT е изиграл ключова роля в предоставянето на украинските командири на предварителна разузнавателна информация. Търговски сателитни изображения, технологични данни и социални медии помагат за разкриването на дислокацията на руските подразделения много преди инвазията през м. февруари 2022 г. (Onderco 2024).

Всеки гражданин с мобилен телефон се превръща във важен източник на информация, правейки видеоклипове и снимки на движенията на руските войски. Първоначално те се качват като геоетикетирани изображения в социалните мрежи. След това украинските военни адаптират приложението Diaa, предназначено да осигурява достъп до социални услуги и създава платформата e-Enemy. Според една независима оценка, близо 260 000 украинци са съобщили за точното местоположение и придвижването на руски войски в платформата e-Enemy през първия месец от инвазията. Украинската служба за сигурност също поощрява съобщения за наблюдения на "подозрителна" активност чрез функцията за чат в Telegram, наречена @stop_Russian_War_bot. Налице са и много факти за украински командири, които искат да знаят какво се случва на определено място, използвайки бизнесприложението на Google Maps, което е близо до място, където ще водят бойни действия. Те се обаждат на местен жител, за да го помолят да погледне навън и да съобщи какво вижда. Defense Mirror съобщава за украинка, използвала няколко профила в Tinder, за да събере информация за повече от 70 руски войници, която предава незабавно на украинските военни, за да им помогне при нанасянето на прецизни удари.

Счита се, че търговско достъпните разузнавателни услуги променят баланса на силите в Украйна. Киев се насочва към сътрудничество с компанията за космически технологии Maxar, която предоставя сравнително подробни сателитни изображения, при поискване.

Кибервойната в Украйна е и поле за изява на фирмите за киберзащита. В доклад на разузнавателната структура на Microsoft се посочва, че "първите изстрели (във войната в Украйна) всъщност са произведени часове по-рано, когато календарът все още показва 22 февруари. Те включват кибероръжието, наречено Foxblade, което е използвано срещу компютърните системи в Украйна" (Smith 2022).

Разузнавателните служби на Израел са разполагали с информация, необходима за идентифициране и предотвратяване атаката на "Хамас", но когнитивните пристрастия на ръководния елит на страната се оказват пагубни. С "Хизбула", от друга страна, Израел приема сериозно данните за заплахата от страна на шиитската организация и успява да нанесе съкрушителен удар върху терористите. Съпоставянето на успеха и неуспеха между Ивицата Газа и Ливан показва, че скованият начин на политическо мислене надделява дори над най-доброто разузнаване, но комбинацията от подробна разузнавателна работа и постоянно насочване на вниманието към заплахата, може да бъде резултатно.

В навечерието на 07.10.2023 г. целенасоченото събиране на високотехнологична разузнавателна информация от Израел срещу "Хамас" дава резултат. Провалът е следствие от интерпретацията на тази информация. Година преди атаката израелското разузнаване добива копие от плана за атака на "Хамас", наречен "Стената на Йерихон". Приблизително по същото време египетското разузнаване съобщава на израелските си колеги, че "Хамас" планира "нещо голямо". Въпреки всички тези признаци "Хамас" успява да организира проникването на стотици бойци в Израел, причинявайки най-малко 1200 жертви. Този провал ще преследва Израел десетилетия наред, защото изпреварващият анализ на разузнавателната информация се свежда до ментална блокада под формата на пристрастия от страна на властимащите (Horovitz 2024).

За разлика от бойните действия в Ивицата Газа, операция "Железни стрели" на Израел в Ливан се оценява като високоефективна и смъртоносна комбинация от разузнаване и успешни бойни действия. Израелското разузнаване провежда специално разработена тайна операция, която води до едновременна експлозия на повече от 3000 пейджъра, използвани от членове на "Хизбула", причинявайки физически жертви, психологически стрес и прекъсване на комуникационната им мрежа. В течение на близо 20 години Израел разработва кинетична операция срещу цялото ръководство на "Хизбула" и подразделенията, разположени по протежение на общата граница между Ливан и Израел. За шест седмици "Хизбула" се превръща от най-способната терористична групировка в глобален мащаб в бледа сянка на предишната си мощ, благодарение на силата на системното и целенасочено събиране и анализ на разузнавателна информация.

Често повтаряният цитат "има лъжи, проклети лъжи и статистика", приписван на Бенджамин Дизраели, все още е в сила към съвременната информационна среда, характеризираща се с океани от данни. С толкова много налична информация човек може да намери данни в подкрепа на всяка гледна точка. Оценките на разузнаването, базирани на обработката на подобни обеми, трябва да бъдат строги както по отношение на логиката, така на събирането и интерпретирането им, за да се избегнат грешки като смесване на корелация и причинно-следствена връзка или нещо много по-сериозно, като например да се реши дали даден модел от данни показва, че определена държава се готви за война. Властимащите трябва да бъдат проницателни, да работят в тясно сътрудничество с разузнавателните служби, които са специализирани в добива и анализа на данните, да се интересуват за нива на достоверност на информацията и дали това не е целенасочена дезинформация, за да вземат най-правилните решения.

Изкуственият интелект дава възможност на средите в и извън правителствата да научат повече, да знаят повече и да искат повече. Ако са формирани умения да бъдат задавани логични въпроси, ИИ може да намери данните и да сортира резултатите, адекватни на поисканите. В рамките на разузнавателните служби това е по-лесната част. Трудната част е да се гарантира сигурността на системите с ИИ и целостта на правилните отговори. Още по-трудна част е културната промяна, необходима за оптималното използване на революционните технологии. Американската разузнавателна общност вече включва ИИ и машинно обучение в обработката на огромни количества видео и изображения. Според съобщенията MI-6 използва ИИ за обобщаване на информация при обработката на огромни масиви от данни, а китайското Министерство на държавната сигурност – разработената система с ИИ, способна да идентифицира по биометрични данни чуждестранни шпиони (Zegart 2022).

За първи път при противодействие на тероризма ИИ се използва от Израел по време на контратерористичната операция "Железни мечове", срещу "Хамас", в Ивицата Газа. Системата носи кодовото име "Евангелие" ("Habsora",(בשורה). Тя има възможности да обработва разузнавателни данни и да генерира цели за атака, включително и доклади за вероятния брой жертви. Целите, които се атакуват, се създават чрез събиране на данни от голям брой източници – кадри от БЛА, прихванати комуникации от електронното разузнаване, данни от визуално наблюдение, информация от открити източници и агентура, от наблюдение на движенията и поведението както на отделни лица, така и на големи контингенти от хора. "Евангелие" обработва събраните данни, след което генерира цели с много по-висока скорост, отколкото могат анализаторите. По този начин обобщената разузнавателна информация дава възможност на командирите на ниво бригада и дивизия да вземат най-правилното решение и да атакуват терористични клетки или отделни терористи, при отчитане на възможния брой цивилни жетви (с цел тяхното минимизиране). Ролята на човешкия фактор е ограничена и е сведена основно до потвърждаване на целта, преди да бъде дадена команда за одобрение или отхвърляне на атаката. Всяко решение за нанасяне на удар се взема след пълен и изчерпателен анализ, направен от ИИ за условията на бойното поле, очакваните ефекти от атаката, включително и вероятните загуби в жива сила от двете страни (Sylvia 2024).

Вероятно следващата стъпка ще бъде използването на ИИ за обработка и обобщаване на количества текст по надежден начин, със система, способна да показва източниците си и да защитава класифицираната информация, в среда с висока степен на риск. Система с ИИ, която прогнозира въображаема подготовка за преврат е изключително опасна, но такава, която може да обобщи речи на световен лидер през последните 10 години, за няколко минути, за да анализира стила на вземане на решения, е безценна. С развитието на системите с ИИ отвъд обработката на данни, към използване възможностите на агентурното разузнаване, службите ще могат да изпращат автономни системи във враждебна среда за добиване на дългосрочна информация на стратегическо ниво, като системата ще може да "решава" кога тя да се появи и да докладва у дома.

Бумът на новите технологии и появата на стабилни възможности за работа с отворен код предоставят на разузнавателните структури възможности да споделят повече от всякога информация в рамките на собствената си общност и със съюзническите правителства, без да се страхуват от разкриване на трудно добити тайни.

Разузнаването винаги е екипна дейност, но новите реалности, наложени от военните конфликти през ХХI век налагат екипът да стане по-голям и по-гъвкав. С по-нататъшното преплитане на високите технологии и новостите във военната техника и оперативно-стратегическите схващания, разузнавачите ще трябва да са в крак както с традиционните теми, така и с нарастващ набор от нетрадиционни проблеми и заплахи. Ще е задължително внимателно да следят разработките на противниците си в областите на биоинженерството, квантовите изчисления, сензорите и комуникациите, изкуствения интелект, 3D печата и адитивното производство, автономните системи и добива на ценни минерали, използвани в новите технологии. В контекста на научените уроци след пандемията от COVID-19, разузнавателните служби ще насочват вниманието си към информации, свързани с развитието на общественото здравеопазване, човешката миграция, икономическите сътресения и други обществени проблеми. Това налага разузнавачите да мислят по различен начин при добиването и анализа на информация, както и да преосмислят съществуващия до сега експертен опит (Harding 2022).

Със създаването на масивни данни и технологичните разработки като ИИ и квантовите изчисления, светът на шпионажа е променен. В известен смисъл занаятът е по-лесен, защото данните са лесни за намиране, но също така е по-труден, защото новата информация изисква нови компетенции и експертизи на различно ниво. Освен това, традиционното събиране на разузнавателна информация е почти невъзможно без изключителни предпазни мерки. Новият свят е свят, в който разузнавателните служби ще трябва да "се борят на светло".

ИИ ще повлияе на разузнаването точно толкова, колкото и на войната. Според редица оценки, в рамките на следващите пет години агентът, създаден на базата на ИИ ще може да поставя задачи на системите за събиране на данни, да получава отговори, да анализира как новата информация може да промени оперативната картина и да изпраща актуализирана информация за насочване към оръжейна система, и всичко това без човешка намеса. В този контекст квантовото декриптиране е на път да премахне и последните завеси на секретността. То би могло да декриптира комуникациите и телеметрията на оръжията в реално време, давайки на технологично напредналата държава критично предимство при разузнаването на бойното поле (Mckendrik 2019).

Изкуственият интелект е на прага да предизвика "революция" във воденето на съвременните бойни действия, не само чрез разпространението на автономни оръжейни системи, но и чрез своите многообразни приложения, обхващащи анализ на разузнавателната информация, логистично управление, кибероперации и др. Усъвършенстваният ИИ има потенциал да направи най-достоверната оценки за съотношението на силите на бойното поле в реално време, за стратегическото разгръщане на войски и способността да се идентифицират и използват слабостите във вражеските системи. Въпреки това, съществуват и сериозни опасения относно нарастващото използване на системи, базирани на ИИ, включително и заради потенциалната възможност за непреднамерена ескалация на напрежението поради грешки, допуснати и управлявани от ИИ, но и поради риска да бъде подценена човешката преценка при важни процеси на вземане на стратегически решения.

Войната в Украйна показа и още едно ново поле за извършване на разузнавателна дейност, свързано с Частните военни компании и компании за сигурност (ЧВККС), предлагащи дигитална сила като услуга. Наричани условно кибернаемници, те са търговски субекти, които разработват и продават инструменти за проникване, шпионски софтуер и нападателни киберспособности на правителства и клиенти, които след това избират цели и управляват инструментите спрямо своите приоритети.

Самото понятие "кибернаемник" остава оспорвано от международна правна гледна точка. Някои участници действат като държавни пълномощници, а други са идеологически мотивирани или просто са търговско ориентирани. Повечето действат извън официалните военни командни вериги, което размива линиите на отговорност. Много от тези операции се извършват по силата на или с мълчаливото одобрение на държавни договори или спонсорство, докато други действат с по-голяма автономност.

Дигиталното бойно пространство на Украйна е силно повлияно от разпределени атаки за отказ от услуга (DDoS), фишинг атаки, внедряване на зловреден софтуер и информационни операции. Много от тях се приписват на свързани с Русия групи като Killnet, NoName057(16) и Sandworm, които действат в координация с официалните държавни разузнавателни структури. Комерсиализацията на киберпроникването следва логиката, че тези, които контролират платформите и базите от данни, оформят условията за достъп, както и границите на отчетност.

В множество театри на бойните действия ЧВККС успешно интегрират възможности, някога запазени за държавите - от флотилии безпилотни летателни апарати и поддръжка за електронна война, до събиране и анализ на разузнавателна информация.

Специалисти от ООН отбелязват с безпокойство, че много ЧВККС от дигиталната ера все по-често изпълнява задачи - от контрол на тълпите мигранти по границите, до събиране на разузнавателна информация и осигуряване на възможности за нападения, размивайки границата между доставчика на услуги и собственика на капацитета. Най-новото начинание на основателя на "Блекуотър" Ерик Принс е пример за това как съвременните ЧВККС се развиват от доставчици на военна сила в платформени посредници в конфликти. В момента неговата компания обединява в единен процес дронове с възможности за разузнаване, разузнаване с отворен код, електронно и киберразузнаване, и логистика в адаптивни услуги, предназначени както за използване по време на война, така и за влияние след конфликт.

Тъй като ЧВККС преминават от доставчици на работна сила към собственици на пълен спектър от възможности, обединявайки дронове, ИИ, разузнавателна информация и киберсигурност, тяхната роля във различните конфликти все повече размива границите между отделния изпълнител и боец. Действайки извън формалните вериги на командване, кибернаемниците предоставят инструменти за проникване, платформи за наблюдение и възможности за дезинформация, които отразяват кинетичен аутсорсинг. (Pereira J D, 2025)

Границите между разузнавателните агенции, частните военни компании, академичните среди и иновациите в информационната сфера през следващите години ще стават все по-размити. Бумът в новите технологични постижения вече надхвърля възможностите на един разузнавач или екип от разузнавачи да предложат едновременно бързи и достатъчно всеобхватни позиции по важен геополитически въпрос, което налага активното включване в разузнавателната дейност или консултации на експерти в областите на ИИ и квантовото декриптиране.

REFERENCES

HARDING, Emily, 2022. Move Over JARVIS, Meet OSCAR – A Report of the CSIS International Security Program. Center for Strategic and International Studies (CSIS), January 2022. [online] Available from: https://csis-website-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/publication/220119_Harding_MoveOverJARVIS_MeetOSCAR_0.pdf?Versio.

HOROVITZ, David (ed.), 2024. Head of IDF Devil's Advocate Unit tried repeatedly in September to warn of possible Hamas attack. The Times of Israel, 6 January 2024. [online] Available from: https://www.timesofisrael.com/liveblog_entry/head-of-idf-devils-advocate-unit-tried-repeatedly-in-september-to-warn-of-possible-hamas-attack.

McKENDRIK, Kathleen, 2019. Artificial Intelligence Prediction and Counterterrorism – Research Paper. Chatham House, the Royal Institute of International Affairs, International Security Department, August 2019. [online] Available from: https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/2019-08-07-AICounterterrorism.pdf.

OERLEMANS, Jan-Jaap & LANGENHUIJZEN, Sander, 2024. Balancing National Security and Privacy: Examining the Use of Commercially Available Information in OSINT Practices. International Journal of Intelligence and CounterIntelligence, 12 Sep 2024. [online]. Available from: https://jjoerlemans.com/wp-content/uploads/2024/09/examining-the-use-of-commercially-available-information-in-osint-practices-oerlemans-and-langenhuijzen-2024.pdf.

OFFICE OF THE DIRECTOR OF NATIONAL INTELLIGENCE (ODNI), 2022. Report to the Director of National Intelligence. Washington DC, Senior Advisory Group Panel on Commercially Available Information, 27 January 2022. [online]. Available from: https://www.dni.gov/files/ODNI/documents/assessments/ODNI-Declassified-Report-on-CAI-January2022.pdf.

ONDERCO, Michal, 2024. Navigating the AI frontier: Insights from the Ukraine conflict for NATO's governance role in military AI [26 Apr 2024]. Journal of Strategic Studies, Volume 48, Issue 3, 2025. [online] Available from: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/01402390.2025.2463451#abstract

SMITH, Brad, 2022. Defending Ukraine: Early Lessons from the Cyber War. Microsoft Corporation, June 22, 2022. [online]. Available from: https://blogs.microsoft.com/on-the-issues/2022/06/22/defending-ukraine-early-lessons-from-the-cyber-war.

SYLVIA, Noah, 2024. Israel's Targeting AI: How Capable is It ? Royal United Services Institute for Defence and Security Studies (RUSI), 8 February 2024. [online] Available from: https://www.rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/israels-targeting-ai-how-capable-it.

ZEGART, Amy B., 2022. Spies, Lies, and Algorithms: The History and Future of American Intelligence. Princeton University Press, April 2022. [online] Available from: file:///D:/Download/SpiesLiesandAlgorithmsTheHistoryandFutureofAmericanIntelligence.pdf.

PEREIRA J D, "From Drones to Data: Private Contractors and Cyber Mercenaries". RUSI. 19 September 2025. https://www.rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/drones-data-private-contractors-and-cyber-mercenaries?utm_campaign=terrorism-conflict-newsletter-25&utm_medium=email

THE MODERN ASPECTS OF INTELLIGENCE AND LESSONS

LEARNED FROM THE MILITARY CONFLICTS IN UKRAINE

AND ISRAEL

Abstract: The report has examined issues related to the rapid penetration of artificial intelligence, open-source information gathering and quantum decryption into the activities of intelligence services. An analysis has made and real examples of how the hostilities in Ukraine, the Gaza Strip and Lebanon changed the conduct of intelligence activities have been given as well.

Key words: intelligence; open-source intelligence; artificial intelligence; Hezbollah; Hamas

Dr. Miroslav Mirchev, Assoc. Prof.

ORCID – 0000-0002-5303-5077

Information and Security Department

Rakovski National Defence College

1504 Sofia, Bulgaria

82 Evlogi i Hristo Georgievi Blvd.

E-mail: mirchevm1958@gmail.com

Тероризмът като заплаха за глобалната сигурност и инструмент за налагане на влияние в световната политика

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Тероризмът се появява като явление, когато обществото преживява глобална криза главно в областта на идеологията, законодателството и управлението на обществото. В тази обстановка винаги възникват различни опозиционни групи – политически, социални, национални и религиозни, за които става съмнително и неизгодно съществуването на управляващата върхушка и нейната система за ръководство на държавата. Когато тези групи стигат до извода, че не могат да постигнат своите цели по законен път, те се опитват да постигнат желаното от тях чрез насилие, т.е. използвайки тероризъм. По този начин те постигат няколко важни цели като: формиране на недоверие сред населението, че държавните структури не са в състояние да овладеят последствията от терористичната дейност; предизвикване на политическа, икономическа и социална нестабилност; сплашване на отделни личности; получаване на достъп до средства за масова информация (СМИ) и набиране на финансови средства за постигане на набелязаните цели.

Паралелно с това ръководителите на терористичните организации вече ясно осъзнават и някои особености от развитието на съвременните обществено-икономически отношения, свързани с това, че управляващите партии силно зависят от избори, електорални настроения и мнения, силата на свободните медии, способни да "моделират" обществените нагласи срещу определени терористични групировки и др. Това формира и един нов модел на действие на съвременния тероризъм, който през последните години насочи деструктивната си дейност не към представителите на властта, а към обикновените мирни граждани. Това е съпроводено от шумни кампании в местните и световни СМИ, които излагат исканията и целите на терористите, както и условията за прекратяване на терора. Посоченият модел на поведение постепенно превърна СМИ в новото поле за изява на съвременния тероризъм, наречен "рекламен тероризъм", чиято цел е да въздейства и да всява страх в обществото с непредвидими последствия. Така постепенно се оформи и новото лице на терориста, демонстриращ "желание" да освободи заложниците, като се насажда мнението, че това освобождаване зависи изцяло от него и неговото "добро желание". През последните години някои анализатори започнаха да говорят за "синдром на заложника", където терористите се представят в по-добра светлина от спасителите в лицето на силовите структури.

Защо СМИ се превърнаха в инструмент за налагане на глобално влияние в ръцете на терористичните организации ? Медиите имат огромни възможности за формиране на виждания и настроения у потребителите на представяната от тях информация, включително и на такава, провокираща насилие. В тази насока те могат да нагнетяват напрежение, което да води до радикализирането не само на отделни групи от хора, но и на цели общества. Типичен пример за това е началото на т.нар. "Арабска пролет", когато отразеното в социалните медии Facebook, Twitter и Youtube едно на пръв поглед незначително събитие в Тунис, свързано с полицейско насилие, доведе до ескалация на общественото мнение и провокира масови бунтове и демонстрации в Тунис, Алжир, Египет, Либия, Йемен, Бахрейн,Сирия, Мароко, Йордания, Саудитска Арабия и други арабски страни.

През последните години медийното отразяване на терористичните атентати, независимо от коя точка на света са извършени, се превърна и в средство за масова комуникация със зрителите. Затвърди се мнението, че ако един атентат не е отразен от местните или световните СМИ, то той не се е състоял. От друга страна, с привличането на медиен интерес, терористичните организации извличат редица ползи, по-важните от които са:

- привличат нови последователи и получават възможност посланията им да бъдат разпространени в световен мащаб;

- повишават бойния дух на своите членове и последователи;

- ангажират вниманието на по-малки, но сходни по цели и идеология групи и организации;

- сдобиват се със спонсори, готови да финансират тяхната дейност;

- самата организация придобива значимост и привлича внимание от страна на управляващите кръгове, които започват да е съобразяват с нейните искания;

- постепенно, благодарение на медийния интерес, организацията се превръща във фактор в обществения живот, като по този начин се гарантира отразяването на нейните бъдещи изяви.

Поемането на отговорността при провеждането на терористични атаки се свързва именно със стремежа на терористичните организации да се възползват от "рекламата", която СМИ им осигуряват. С това медиите дават преимущество на сензационните новини, за каквито терористите приемат извършените от тях атентати, отразяват обстойно и задълбочено последиците от тях, което води до увеличаване на негативния психологически ефект от терористичната дейност. В крайна сметка те показват, че врагът им е уязвим, могат да нанесат удар във всяка точка на земното кълбо и че институциите не могат да им се противопоставят. Внушава се, че всеки член на обществото, който не е съгласен с тях и тяхната идеология, може да бъде потенциална мишена.

Терористичният акт трябва да бъде забелязан и затова е необходимо той да бъде отразен от СМИ. Това е най-бързият път, по който намеренията и целите на терористите достигат до останалите членове на обществото. Често актът на насилие е и "опит да се каже нещо" на околните. Но трябва да се има предвид, че насилието представлява и възможност за предаване чрез СМИ на омраза, отмъщение и ярост. Според известния изследовател Пол Уилкинсън то е нетактичен и амбициозен начин на комуникация и представлява "друго средство за изразяване на политически съобщения към властващите структури".

Полза от "рекламния тероризъм" имат и СМИ, които отразяват терористичните атаки. Те привличат вниманието на аудиторията и повишават интереса към предлагания от тях медиен продукт. В резултат на това започва серия от предавания, канят се специалисти и експерти, които разясняват специфичната материя, изразяват мнения и позиции, правят прогнози за бъдещото развитие на проблема. Организират се дебати, излъчват се репортажи от мястото на събитието, провеждат се журналистически разследвания, търсят се нови източници на информация и се дава гласност на получената от тях информация. Всичко това увеличава ефекта от дейността на терористичните организации, превръща ги в реална заплаха за регионалната и глобалната сигурност и допринася за по-лесното реализиране на техните цели.

Ръководителите на радикални ислямски организации, включително и терористични, отделят изключително голямо значение на работата с медиите. За разпространението на своите призиви към мюсюлманите от целия свят за глобален джихад срещу "неверниците", "кръстоносците", "евреите" и "отстъпилите от вярата" от много години те не само използват СМИ, но и създават свои медии. Пример за това е влиятелният ислямски учен Абдулла Юсеф Аззам, който е и идеолог на глобалния джихад. В своето списание "Ал Джихад" той пропагандира ползите от джихада, представя борбата на афганистанските талибани като личен дълг на всеки мюсюлманин и др.

Доста експлоатирана тема през последните години е, че тероризмът не може да живее без публичност и неговите ръководители не правят компромиси при преследването на своите цели. Бившият британски премиер Маргарет Тачър определя още в средата на 80-те публичността като "кислородът на терористите". Анализ на близо 27 000 публикации в германските СМИ е показал, че 74% от материалите, свързани с терористична дейност, величаят терористите, 80% насаждат враждебен език, а 4% се приемат като инструкции за вербуването на нови членове.

От години е ясна, но същевременно и много трудно доказуема, връзката между терористичните организации и специални служби, които в повечето случаи ги създават и ръководят за постигането на определени вътрешнополитически или външнополитически цели. Това дава основание на редица анализатори да определят тази симбиоза като "спецтероризъм". При този тероризъм обаче често първоначалните цели и въвличането на терористичните организации в определени операции се разминава и размива с границите на обвързаност и зависимост между тях. Типичен пример за това е Колумбия, където единствено международната намеса успя да отдели държавата от пълната й зависимост от наркокартелите или т.нар. "наркотероризъм". Друг подобен пример е дейността на турската терористична организация с дясна политическа насоченост "Сивите вълци", която на територията на страната и в Азербайджан провежда операции не само под контрола, но и с активното участие на турските специални служби. Мрежата "Хакани" има убежища и лагери на територията на Пакистан с подкрепата на Междуведомствената служба на разузнаване на Пакистан, която използва терористите на Джалалудин Хакани приоритетно за ограничаване влиянието на Индия в Афганистан. Това сътрудничество позволява на терористичните организации да влияят не само върху икономиката, но и дава възможност да въздействат върху политиката на държавата, която ги подкрепя с помощта на своите специални служби. По този начин нарастват възможностите на т.нар "спецтероризъм" да формира определени настроения в общественото мнение с цел неговото манипулиране.

Когато дейността на терористичната организация излиза от рамките на една държава е възможно да бъдат създадени и международни идеологически центрове, които често са представяни официално от мощни неправителствени структури. Заедно с тях "спецтероризмът" формира и своя идеология, икономика, политика, култура, журналистика и СМИ, религиозни норми на поведение и живот, както и образование. Към тях могат да бъдат определени организации имащи международно влияние като "Черния интернационал", радикалния "Палестински ислямски джихад", ливанската "Фаланга" (Партията Катаеб) и др.

Цялата тази сложна система от зависимости прави съвременния тероризъм мощно средство за постигането на политически цели от страна на основните геополитическите играчи, особено когато той се представя под формата на национално-освободително движение.

При анализирането на темата със зависимостите между тероризма и специалните служби винаги трябва да се отчитат две тенденции. Първата е свързана с постепенното дистанциране на терористите от своите първоначални "покровители", които са ги създали. Това обикновено става, когато терористичната организация вече е достатъчно мощна във военно отношение и относително финансово независима. Другата е когато съответната служба прецени, че организацията е постигнала набелязаните крайни цели, изчернена е от съдържание и ресурс и вече не представлява интерес като инструмент на сила. Типичен пример за това е дейността на ЦРУ и саудитската Главна дирекция "Разузнаване", които много бързо забравят за "свещените войни", обучавани и изпращани от тях да се бият в Афганистан срещу съветските войски в периода 1981-1989 год. Като краен резултат от това талибаните вземат властта в Кабул и през 1996 год. създават свое правителство, а Осама бин Ладен поставя началото на "Ал Кайда".

И в двата случая обикновено се стига до легализиране под една или друга форма на дейността на терористичната организация, включително и създаването на политически партии или движения, при запазване и на техните бойни възможности. Пример за това е ИРА и нейното политическо крило Шин Фейн. Това дава възможности на организацията да лавира между законови политически искания и да се дистанцира от терористичните подходи и действия на част от своите поддръжници.

Като правило терористичните организации търсят своята независимост и се опитват да се освободят от зависимостите на специалните служби основно когато постигнат финансова независимост и започнат да се самофинансират. Използвайки своите силови структури терористите вземат под свой контрол ключови печеливши структури от криминалния бизнес като: наркотици, нелегален износ (внос) на оръжие, боеприпаси, хора, проституция, строителен бизнес, хазарт, прането на пари чрез създаването на свои банки, фирми и др.

Част от терористичните организации използват т.нар. "поземлена икономика", свързана с производството на продукти или осигуряването на услуги, чието производство не е забранено от закона, но е преднамерено скривано от обществените власти - данъчни, митнически, социални, статистически и др. Приходите от тези продажби се използват за замяна (бартер) при закупуване на оръжия, боеприпаси, експлозиви, пропагандни материали и др. Други канали са свързани със "сенчестата икономика", в резултат на която по финансови съображения, получаването на определени приходи не става известно на държавните органи, като тези средства се насочват към постигането на определени цели от терористичните организации. Много често тя включва и различни видове предприемачество, забранено от закона. "Незаконната икономика", която произвежда продукти или осигурява такива услуги, чието производство, продажби или разпространение обикновено е забранено от закона, например търговията с наркотици. Към нея някои автори причисляват и "черната икономика", обхващаща неотчетено производство от регистрирани предприятия с цел избягване на данъци, както и продукцията на нерегистрирани производствени единици. Не на последно място в тази сфера са възможностите, които предоставя и т.нар. "скрита икономика", занимаваща се с недекларираното законно производство на стоки и услуги.

При разглеждането на въпроса, свързан с финансирането на тероризма, трябва да се отчита и контролът, който осъществяват част от големите терористични групи върху криминалната дейност, както и създаването на фондации и организации, занимаващи се с благотворителна дейност. Типичен пример за това е пакистанското "Движението за ислямска свещена война" (Harakat-ul-Jihadi-Islami, HuJI), за което съществуват много доказателства, че се използва за прикриване дейността както на "Ал Кайда", така и на афганистанското Движение "Талибан" (ДТ). HuJI е структура, създадена в контролираната от Пакистан част на Кашмир (Азад Джаму и Кашмир). То развива благотворителна дейност в тази част на света, като използва организацията "Ислямски призив" (Jamaatud Daawa). През 2019 год. пакистанските правоохранителни органи арестуват част от ръководния състав на "Движението за ислямска свещена война", с което на практика са прекъснати част от паричните потоци за "Ислямски призив" и ограничени възможностите й да развива благотворителна дейност в бежанските лагери, намиращи се на територията на контролираната от Пакистан част от Кашмир (Азад Джаму и Кашмир).

Като цяло обаче връзката между приходите от криминална дейност и финансирането на тероризма много трудно може да бъде доказана. Много често финансовите средства "се наливат" и от задгранични организации, контролирани от съответната терористична структура под формата на донорство и благотворителност. Използват се възможностите за трансфер на пари от работещи зад граница жители на дадена държава, които изпращат средства на своите семейства предимно в малка градове, села и райони, където липсва сериозен контрол както от страна на финансовите институции, така и от правозащитните органи. За тази цел се изграждат мрежи от дребни търговци, чиито банкови сметки се използват за превеждане на пари. Като правило липсват писмени документи за човека, изпращащ финансовите средства. За това се използват схеми като "Хауала" и "Хунди".

Поставяйки под свой контрол посочените по-горе икономически лостове, носещи огромни печалби и имащи на свое разположение бойни единици, терористичните организации и техните лидери се превръщат в собственици на мощни икономикополитически структури. Те понякога могат да служат като инструменти за влияние и манипулиране на корумпирани политици и на законно избраните правителства, свалянето им от власт или за разправа с отделни неудобни политически лидери от страна на специалните служби.

Връзката между корупцията и международния тероризъм често се определя като форма на организирана престъпност. Корупцията винаги е присъствала в една или друга степен в отношенията между терористичните организации и отделни политици или политически партии. Това според съвременните разбирания може да бъде определено като "злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личност, конкретна общност или цяла държава". Обикновено тя се свързва с продажност и подкуп на политически и обществени дейци, държавни служители и длъжностни лица. По-разпространените форми на корупция са – незаконното финансиране на политически партии, нерегламентираният лобизъм, натискът върху институциите и заемането на важни държавни постове от корумпирани лица, свързани с терористични организации.

Лобизмът от своя страна е особен вид дейност, който е насочен към оказване на въздействие и натиск върху изпълнителната власт, с цел приемане на определени решения в интерес на терористичните организации. Способите на лобизма варират от оказването на психологически натиск, даването на подкупи, шантаж и мошеничество, до отправянето на заплахи. Лобизмът и корупцията са неразривно свързани. Терористичните организации заедно с организираната престъпност, използват както възможностите на лобистките структури, така и корупцията, която съществува в държавните структури за генериране на огромни печалби.

Всичко изброено по-горе, свързано със срастването на организирана престъпност, корупцията, лобизма и тероризма поставя с особен сила парадигмата за променящата се глобална система за сигурност. В този контекст много често тероризмът може да бъде следен и анализиран като индикатор за кризисните процеси, които протичат в една държава. Той може да служи като канал за обратна връзка между обществото и властта, между отделни части от обществото и обществото като цяло.

Страхът от тероризма често се използва и като средство за упражняване на натиск към изпълнителната власт за даване на нови права и пълномощия на специалните служби, както и за увеличаване на финансовата подкрепа за тях, което крие реална опасност от появата на т.нар. "полицейска демокрация" в регионален и глобален план.

Част от анализаторите считат, че един от основните фактори, довел до сливането на международния тероризъм с организираната престъпност, е променилата се в края на Студената война политическа обстановка в глобален мащаб. При разпадането на двуполюсния модел на управление международният тероризъм, особено този с лява и дясна политическа ориентация, загуби значителна част от своите покровители в лицето на специалните служби от бившия социалистически лагер, но не и своето влияние.

След като останаха без спонсори лидерите на терористичните организации бързо се преориентираха към връзки с престъпната дейност като алтернативен източник на финанси. Практиката е показала, че те могат да бъдат вътрешни (собствени) и външни. Най-значителни са външните източници, където активна роля играят богатите арабски държави и Иран или т.нар. "държави спонсори на тероризма".

В основата на взаимовръзката между тероризма и организираната престъпност лежат процесите на придвижване и преразпределение на огромни капитали, добити по криминален път. Този вид финансиране на терористичните организации обезпечава две нива на потребности – оперативни и организационни. Първото осигурява ежедневните разходи и плащания, а второто - закупуването на оръжие, добиването на информация, вербуването на нови членове, купуването на политици, държавни чиновници, служители от силовите структури, изплащане на възнаграждения на своите членове, осигуряването на финансова помощ и издръжка на семействата на загиналите терористи и др.

Някои автори разглеждат съществуването на три вида връзки между тероризма и организираната престъпност – инстуционални, организационни и социални. При инстуционалните се наблюдава ограничено сътрудничество между криминални и терористични структури, наричани "хибридни криминално-терористични групи", които взаимно си сътрудничат и са налице възможности това сътрудничество да прерасне в по-сложни и големи социални съюзи. При другия вид връзки се фокусира върху сходството в организационните структури и идеологическите възгледи на младежки банди и терористични групи, определяни като "кланови организации", на базата на извършваната от тях нелегална дейност и насилие. При социалните връзки основният акцент е поставен върху сближаването на престъпници и терористи на базата на техните социални, роднински и приятелски контакти, при активното използване на Интернет и социалните мрежи.

Посочените връзки могат да оказват влияние в четири направления. Първото е свързано с процесите на радикализация. Присъединяването на криминално лице към терористична структура може да е път към изкупление и/или легитимиране на неговата престъпна дейност. При другото направление вниманието е насочено към ролята на затворите като подходяща среда за радикализация и изграждането на мрежи от престъпници и екстремисти. При третото направление се акцентира върху усвоените умения и натрупания опит в криминалните среди - достъп и боравене с различни видове оръжия, изготвянето на фалшиви документи, поддържането на конспиративни връзки, използването на насилие и др., които могат да се окажат полезни за терористите. Последното направление е свързано с това, че контактите между престъпния свят и тероризма улесняват финансирането на терористичната дейност чрез малки дарения.

Независимо от разликата в подходите и перспективите, трите вида връзки между организираната престъпност и тероризма не се изключват взаимно. Те могат да залегнат в основата на една аналитична рамка на проект за анализиране на връзките между организираната престъпност и тероризма.

По данни на Европол за периода 2013-2021 год. се наблюдава почти 40% увеличаване на срастването на организираната престъпност с тероризма с годишен оборот над 110 млрд. евро, основно от наркотици и проституция.

Всичко посоченото по-горе отрежда и една нова роля на тероризма в съвременната глобална система за сигурност като набираща сила заплаха, чиито последствия трудно могат да бъдат реално оценени. Под различни, доста размити понятия като "права на човека", "защита на нацията за самоопределение", "национално-освободителни войни" и др. терористичните организации разширяват своите социални бази и подкрепа. В много случаи това се извършва и на държавно ниво след като светът условно беше разделен на държави, "подкрепящи тероризма" и на такива "неподкрепящи тероризма", което доведе до обединение на Запада срещу "ислямския тероризъм", идващ от Изтока. Тук обаче има и едни друг парадокс, в държави "неподкрепящи тероризма" като Саудитска Арабия, Пакистан, Турция и Йордания има изградени терористични бази и тренировъчни лагери, а част от тях подкрепят финансово бойни групи, извършващи тероризъм в Таджикистан, Абхазия, Нагорни Карабах, Чечня и др.

Днешният тероризъм е много по-смъртоносен, защото използва всички съвременни технологии, оказващи влияние върху глобалните процеси. Общовалидно е мнението, че основните мерки за ограничаване на негативните последствия от него в световен мащаб са свързани приоритетно със засилване и подобряване на сътрудничеството между разузнавателните и контраразузнавателните служби на международно ниво, актуализиране и подобряване на вътрешните законодателства на държавите, увеличаване размера на наказанията за престъпленията, свързани с тероризма, увеличаване правомощията на полицията, на разузнавателни и контраразузнавателни служби, подобряване финансирането на специалните служби и институциите, занимаващи се с проблемите на тероризма, подобряване на техническото оборудване на полиция и специални служби, летища и др., подобряване на сътрудничеството и взаимодействието между институциите, създаване на специализирани институции за борба с тероризма (комисии, комитети, работни групи, бордове, правителствени организации и други), подобряване охраната на границите, защитата на въздушния транспорт и засилване сигурността на полетите, подобряване защитната и идентификационна система на летищата и др.

Литература

Анализи и информация

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ДА ИЗВЪРШВАТ РАЗУЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СВОИТЕ ЦЕЛИ

РИСКОВЕ ОТ РАЗШИРАВАНЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ЗАПЛАХИ В ЕВРАЗИЯ ПРЕЗ 2026 – РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВИ

САМОУБИЙСТВЕНИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АТЕНТАТИ – СТРАТЕГИЯ НА НЕУПРАВЛЯЕМАТА СЪПРОТИВА

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВИДОВЕТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

НЕСТАБИЛНОСТ, НАСИЛИЕ И ТЕРОРИЗЪМ В ПАКИСТАН ИЛИ КАК ЕДНА ЯДРЕНА ДЪРЖАВА НЕ УСПЯ ДА СТАБИЛИЗАРА СЕКТОРА СИ ЗА СИГУРНОСТ ПРЕЗ 2025 ГОДИНА

СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА РАЗУЗНАВАНЕТО И НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ ОТ ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ В УКРАЙНА И ИЗРАЕЛ

Тероризмът като заплаха за глобалната сигурност и инструмент за налагане на влияние в световната политика

Разширени настройки